Кучма е вторият министър-председател от 13 октомври 1992 до 21 септември 1993 г. и вторият президент на независима Украйна от 19 юли 1994 до 23 януари 2005 г. Той е председател на Съвета на държавните глави на ОНД от 29 януари 2003 до 16 септември 2004 г.
След президентството е председател на контактната група по урегулиране на конфликта в Донбас в периодите 2015 – 2018 и 2019 – 2020 г.
Кучма завършва Физико-техническия факултет на Днепропетровскския държавен университет (дн. Днипровски национален университет) с квалификация „инженер-механик“ през 1960 г.
Кандидат е на техническите науки,[1] университетски професор,[2] академик на Международната академия по астронавтика[3] в Стокхолм.
Става член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1960 г. Сключва брак през 1967 г. с Людмила Талалаева (р. 1940), осиновена дъщеря на Генадий Туманов, заместник главен инженер на ПО „Южмаш“ в Днепропетровск. Тъст му обаче не е бил министър на средното машиностроене на СССР, както се твърди в публикации в интернет.[4] Със съпругата си имат дъщеря (1970) и 3 внуци от нея.
Ранна кариера
След дипломирането си Кучма работи в ракетно-космическата област за конструкторското бюро „Южное“ (на украински: „Південне“) в Днепропетровск. На 28 години става технически ръководител на изпитанията на ракетата „Циклон-2“ на космодрума Байконур в Казахска ССР. Получава Ленинска премия като инженер-ракетостроител (1979).
На 38 години Кучма е избран за секретар на партийния комитет на КПСС в ПО „Южмаш“ и член на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна (част от КПСС). Делегат е на XXVII (1986) и XXVIII (1990) конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз.
През 1982 г. Кучма е назначен за първи заместник генерален конструктор на КБ „Южное“, а през 1986 – 1992 г. заема длъжността генерален директор на производственото обединение „Южен машиностроителен завод“ („Южмаш“) в Днепропетровск, произвеждащо ракетно-космическа техника и друга наукоемка продукция.
Между 1990 и 1992 г. Кучма е член на Върховната рада (украинския парламент). Съосновател е на Академията за технологични науки на Украйна през 1991 г.
Премиерство
Кучма става министър-председател на Украйна през 1992 г. Страната е в икономическа криза – хиперинфлация от 2000 %, бюджетен дефицит в размер на 14 % от БВП, спад на БВП от 10 %.
Поставя като условие за заемане на премиерската длъжност предоставяне за 6 месеца на безпрецедентно широки пълномощия, като право да издава приравнени на закони декрети и да назначава ръководители на регионите. Тези искания са удовлетворени с приемането на Закон № 2796-XII от 18 ноември 1992 г. Той настоява обаче този закон да бъде продължен след изтичането на срока му на действие, но получава отказ от парламента и се оттегля.
Подава оставката си от премиерския пост през септември 1993 г. Става президент на Съюза на промишлениците и предпремачите на Украйна през декември 1993 г. Отново е избран за народен депутат през март 1994 г.
Разпределение по региони на гласовете на изборите през 1994 г.Разпределение по региони на гласовете на изборите през 1999 г.
Президентство
Кандидатира се успешно за президент през 1994 г. с програма за стимулиране на икономиката чрез възстановяване на икономическите отношения с Русия и по-бързи пропазарни реформи. Преизбран е за втори мандат през 1999 г.
По време на неговото президентство украинската икономика отбелязва значителен растеж, украинско-руските отношения започват да се подобряват.
През 2000 г. президентът Кучма подписва закон за отмяната на смъртното наказание в Украйна[5].
Местна политика
През октомври 1994 г. Кучма обявява цялостна икономическа реформа, включително намаляване на субсидиите и премахване на ценовия контрол, по-ниски данъци, приватизация на промишлеността и селското стопанство, както и реформи по валутата и банковото дело. Парламентът одобрява основните точки от плана. Международният валутен фонд обещава заем от 360 милиона долара за започване на реформите.
Външна политика
На 31 май 1997 г. Кучма подписва „Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство“ с Русия, която одобрява кръга от преговори със страните от ОНД. Освен това президентът се позовава на руския като „официален език“. Той подписва специален договор за партньорство с НАТО и дори изтъква възможността за членство в алианса.
Награди и отличия
Леонид Кучма е удостоен с множество награди – ордени, медали, почетни звания и други отличия на СССР, Украйна и други държави и организации. Сред тях са:
.jpg)
