Лена Левчева е българска поетеса и театрална актриса, родена във Варна на 22 април 1927 г. Умира на 10 април
2022.
Биография
По време на театралната си кариера е играла на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, Общинския театър в Кюстендил. Също така е работила в Българското национално радио. Издала е 5 авторски стихосбирки, а през 2013 и автобиографичната книга „Срещи и несрещи“[1], в която разказва за своя живот и своите трима съпрузи - писателя и драматург Димитър Димов, политика Венелин Коцев и сценографа Георги Иванов.[2][3][4]
Причина за раздялата с първия си съпруг Венелин Коцев е историята, която Лена споделя в своята автобиографична книга:
Прибира се, аз го посрещам с прегръдка, а той казва: „Не, недей! Не знаеш кого прегръщаш! С насочен пистолет принуждавах селяните да си дадат земицата. И плаче“.
Творчество
Едно от най-известните ѝ стихотворения е посветено на дъщеря ѝ и носи името „На Аве“.
На Аве
Защо му е на бръмбарчето броня?
Кокосовият орех – да.
Ще си разсипе млякото без броня.
А лилията? О, лилията!
В блатата ѝ е дадено да си цъфти
и тя цъфти. Неуязвимо бяла.
И как е кротко свойството ѝ
да се съхрани!
Библиография
- Ти си ми гост (стихосбирка)
- Лунен посев (стихосбирка)
- С две сърца (стихосбирка). София: Отечество, 1980, 78 с.
- Бели мрежи (стихосбирка). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 56 с.
- От нежност ключ (стихосбирка). Юлика, 1992, 64 с.
- От рая патерица (стихосбирка). София: Сиела, 2004. ISBN 954-649-732-0
- Срещи и несрещи (мемоари). София: Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-219-4
- Поезия. Избрани стихове (стихосбирка). София: Захарий Стоянов, 2016, 154 с.
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
