Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 г.
Зимната сградаПечатарската машина на Любен Каравелов
Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. Тук е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в. В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина, собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и Ботев, след Освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.[2]
Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите).[2]
Последна е строена лятната къща с открит чардак в 1835 г. Тук семейството е живяло през лятото, в топлите месеци на годината.[2] От 1935 г. е уредена малка сбирка в две от стаите на лятната къща. Там е имало битова подредба с портрети на Любен Каравелов и семейни снимки. „Музеен уредник“ е жената на Христо Каравелов – Нена Каравелова.[3]
От основаването на музея негови уредници през годините са Тодор Тумангелов, Донка Кривиралчева, Кети Тумангелова, Елена Желязкова и Мария Караниколова.[4]
↑Караниколова, Мария. Любен Каравелов и Копривщица // Българско възрзждане. Идеи. Личности. Събития 15. Общобъкгарски комитет „Васил Левски“, 2014. с. 45.
