Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 6 февруари 2024. 2. Информацията е актуална към 6 февруари 2024.
Става голмайстор №1 на „Фиорентина“, печели КЕШ с „Милан“. Наречен от феновете „Малката птичка“, заради бързината и лекотата на движенията му по дясното крило.
Кариера
Хамрин е петия син в семейството на бояджията Карл. Той чиракува четири години в печатницата на стокхолмския вестник „Dagenvs Nyheter“ след което получава диплома и решава да продължи. По същото време играе в шведския „АИК“, но там парите не му стигат.
На 20 ноември 1955 случайно е забелязан от Джани Аниели, президент на „Ювентус“ на приятелски мач в Лисабон, където шведите разбиват Португалия с 6:2. Сандро Пупо, който е треньор на „Юве“ по това време, не е ентусиазиран от трансфера, но Аниели настоява на своето. Още в първия си мач Хамрин вкарва два гола на „Лацио“, следващата седмица на „Интер“, следва „Удинезе“, но в четвъртия мач му чупят крака и това не му позволява да се наложи в „Ювентус“. „Бианконерите“ го прехвърлят в „Падова“, чийто треньор е гениалния Нерио Роко, откривателят на „катеначото“. Той силно вярва в Хамрин и му поръчва специални ортопедични обувки, които да пазят глезените на нападателя.
Кнут е като нов и вкарва 20 гола в 30 мача и с това помага на „Падова“ да вземе бронзовите медали в първенството. Кариерата му е в подем. Той става Световен вицешампион през 1958 година и прави кариера във „Фиорентина“. През 1967 е повикан в „Милан“ от бившия си треньор Нерио Роко. Там той печели всичко с миланския тим. Следват „Наполи“ и края на кариерата му в „ИФК Стокхолм“.
След приключване на кариерата си се мести във Флоренция със семейството си. През 1971-72 е треньр на „Про Верчели“. От 1998 до 2008 работи в „Милан“[2] .
.jpg)
.svg){kind=small}
