Крум Георгиев Чапрашиков е български търговец, революционер, деец на ВМОРО, кмет на Дупница, депутат.
Биография
Крум Чапрашиков е роден през 1882[1] или 1883 година в Дупница. Син е на горноджумаеца Георги Чапрашиков и брат на Александър Чапрашиков и Стефан Чапрашиков. Като ученик в Дупница през 1898 година е член на Тайния ученически кръжок „Борба“, който е част от Македонския кръжок „Революция“.[2] Учи в Американския колеж в Самоков, където става член на ВМОРО. В 1906 година завършва право в Гренобъл, Франция. Подпомага финансово ВМОРО и като ученик става четник на Христо Чернопеев. След завръщането си в България получава наследство от чичо си Иван Чапрашиков и се захваща с бизнес с тютюн.
Местен лидер е на Демократическата партия и като такъв е избран за кмет на Дупница през 1909 година. Узаконява градоустройствения план на града в София.
По време на Балканската война е начело на чета, действаща в авангарда на Българската армия.
Избран е последователно за народен представител в XIV, XVI и XVII обикновени народни събрания.[3] В 1921 година спомага за основаването на акционерното дружество Ориенттабако, на което е акционер. Един от основателите на вестник „Зора“. През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[4]
Къщата му в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[6]
Родословие
Има дъщеря, Анна Чапрашикова, която след 9 септември 1944 г. емигрира в Швейцария. От 1954 г. се мести в САЩ. Дълги години е журналистка в бюрото на списание „Пари мач“. Завещава всичките си средства и имоти на Американския университет в България.[7]
"Паметна книжка на загиналите дупничани през войните 1912 - 1918 г.", Дупница, 1929 г. - Малка паметна книжка, издадена по инициатива на Чапрашиков, протойерей Димитър Шатровски и църковното настоятелство на дупнишката църква "Св. Богородица", с информация за всеки един от загиналите по време на войните за национално обединение (1912-1918) войници, чиито имена са изписани на плочата над входа на църквата "Света Богородица" в Дупница.
Бележки
↑Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 402.
↑Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
↑Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 225.
