Красен Камбуров твори в различни жанрове и към 2017 г. е издал общо 12 книги[2][3]. Освен тях, пълната библиография по-долу включва и все още неиздадените.
Поезия
Автор на 12 стихосбирки и 12 поеми, сред които публикувани са:
„Животът на героя“ (1995)
„Дати. Девет поеми за Милена“ (1996)
„Полтъргайст. Книги-шрапнели“
„Великден. Обреден епос за неопознати летящи обекти“ (2000)
„Съборна книга“ (2016) – сборник с по-важната, издадена и неиздадена лирика на автора, с обем от над 400 страници.
Събрани са в 4 тома под общо заглавие „Връзка готически ключове“. Посветени на проблеми от Хораций до Кафка, повечето от тях са публикувани в Съвременник, Летописи, Пламък, Философски алтернативи[5], Култура, Словото днес както и в литературните седмичници. Излизал е и с рецензии[6] и отзиви в текущия културен живот.
„Изкушения в здрача. Редове за художници" (2018)[8]
Романи
„Водопадът“ (2011)
„Пътят на ослепените. Покаяние за Беласица“ (2012)[9]. Отличен е с награда за „Роман на годината 2012“ от Съюза на българските писатели.[10]
„Осияние днес. Роман за взривяването на Мавзолея“ (2014)[11], финалист в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2015 [12]
„Заветът на Медея“ (2017)
„Камъкът от Ватерло“ (2021)
Красен Камбуров представя първия си роман „Водопадът“ в Националния литературен салон „Старинният файтон“, 13 юни 2011 г.Красен Камбуров с наградата на Съюза на българските писатели за „Роман на годината“, получена за „Пътят на ослепените. Покаяние за Беласица“ на официална церемония в книжарница „Славянска беседа“, 23 май 2013 г.
Драми
Издадени в сборника „Седем пиеси“ (2014), съдържащ:
„Беба“ (1999)
„Жадувани от птиците“ (1999)
„Всеки пет лета“ (2000)
„Глина“ (2010)
„Календи нула“ (2013)
„Като куче“ (2013)
„Спонтанно“ (2013)
Преводи
„Дванадесет руски поета“ – антология от М. Ломоносов до С. Чьорний (неиздадена)
,_28_%D1%8E%D0%BD%D0%B8_2017_%D0%B3.jpg)
