Кочериново (община) 42.083, 23.067
Герб
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	182.31 km²
Население	5 115 души
Адм. център	Кочериново
Брой селища	11
Управление
Кмет	Станислав Горов (КОЙ; 2023)
Общ. съвет	11 съветници Движение Напред България (3) ГЕРБ (3) РБ (2) Нова алтернатива за Кочериново – Обединена социалдемокрация и Нова алтернатива (2) БСП (1)
Кочериново (община) в Общомедия

Община Кочериново се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.

Общината е разположена в южната част на Област Кюстендил. С площта си от 182,306 km² заема 7-о място сред 9-те общините на областта, което съставлява 5,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Невестино;
• на север – община Бобошево;
• на североизток – община Рила;
• на юг – община Благоевград, Област Благоевград.

Макар и малка по площ релефът на община Кочериново е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско – до средно планински.

В средата на общината от север на юг, по долината на река Струма и левият ѝ приток Рилска река се простира най-южната част на Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Струма, западно от село Бараково се намира най-ниската точка на общината – 350 m н.в. От изток и от запад полето е оградено от планински масиви. На изток от него в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Югозападния дял на Рила. Тук в най-източната точка на общината се намира връх Прашка (1365 m), най-високата кота на община Кочериново.

Западните части на общината са заети от крайните северни и североизточни разклонения на планината Влахина. Дълбоката долина на река Копривен (десен приток на Струма) разделя тази част на планината на две части. На юг от реката е същинската планина Влахина с връх Бандерата (1225 m), разположен в изворната област на реката, на границата с Община Благоевград. На север от долината на Копривен се простира северното продължение на Влахина планина – т.нар. Руен планина. В пределите на общината се простират нейните източни части с най-висока точка връх Киселец (1157 m), разположен на границата с Община Невестино.

Основна водна артерия на община Кочериново е река Струма, която протича през нея от север на юг с част от средното си течение на протежение от около 10 km. Тя напуска общината югозападно от село Бараково чрез Кочериновския пролом и продължава в Област Благоевград. От дясно в Струма при село Драгодан се влива река Копривен, която протича през общината в дълбока и залесена долина с почти цялото си течение (26 km) с изключение на изворите ѝ, които са на територията на Община Невестино. Западно от село Бараково от ляво в Струма се влива нейният голям приток Рилска река. Тя протича през общината с най-долното си течение (около 10 km) през селата Стоб, Пороминово и Бараково, през най-югоизточната част на Бобошевското поле.

Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена община Кочериново в днешния ѝ вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други. Още в ІХ в. в покрайнините в района на село Стоб се е издигал средновековният град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността „Градището“ в околностите на град Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.

На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.

На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала“.

Във всички населени места в общината през 19 век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 11 населени места с общо население 4260 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 225/обн. 19.08.1919 г. – преименува с. Текия на с. Крумово;
• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Крашево поради изселване;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Бараково и го присъединява като квартал на с. Кочериново;

– признава с. Кочериново за гр. Кочериново;

• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Бараково от гр. Кочериново и го признава за отделно населено място – с. Бараково.

През територията на община Кочериново преминава участък от 10,8 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28 km:

• участък от 9,7 km от автомагистрала „Струма“ (от km 343,4 до km 353,1);
• участък от 12,1 km от Републикански път I-1 (от km 347,1 до km 359,2);
• началният участък от 6,2 km от Републикански път III-107 (от km 0 до km 6,2).

• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Официален сайт на община Кочериново Архив на оригинала от 2015-11-16 в Wayback Machine.