Костурско благотворително братство

Костурско благотворително братство
Устав на Костурското братство
Устав на Костурското братство
Информация
Типблаготворителна организация
Основанапреди 1899 г.
Закрита1950 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
РъководителСпиро Василев и други
Костурско благотворително братство в Общомедия

Костурското благотворително братство „Надежда“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Костурско, съществувала в българската столица София от края на XIX век.

История

Братството е основано в края на XIX век с членска маса от 210 души.[1] През 1901 година председател на братството е Васил Чекаларов.

Документ на Костурското македонско братство от 25 януари 1941 година. Настоятелство председател Спиро Василев от Загоричани, подпредседател Йосиф Кондов от Мокрени, секретар Методи Попов от Нестрам, касиер Григор Пандов от Смърдеш и членове Христо Л. Каракашев от Дъмбени, Андрей Галев от Смърдеш и Димитър Кузов от Черешница

Към 1910 година негов председател е Яков Янков, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[2]

През 1913 година от името на братството Васил Динов, Никола Милев, Никола Юруков, Иван Прешленков, Лазар Киселинчев, Хр. Н. Димитров и Григор Бакрачев подписват Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София.[3]

По време на войните за национално обединение братството е разположено в Ксанти, Западна Тракия, където се установяват голяма част от бежанците от Костурско. Към 1914 година председател е Наум Темчев.

След Първата световна война председател на дружеството става Спиро Василев.[4] На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегат от Костурското братство е Никола Милев.[5] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от костурското братство са Андон Юруков, Апостол Грежов, Георги Николов, Димитър Палчев, М. Георгиев, М. Христов, Н. Григоров и Петър Таралямов.[6]

На 30 ноември 1924 година братството провежда общо събрание с председател Йосиф Василев Кондов, на което е приет нов устав и е гласувано ново ръководство. В него влизат Яков Янков (председател), Милош Попдимитров (подпредседател), Кръсто К. Лачев (секретар), Димитър Н. Караджов (касиер) и членове Георги Николов, Илия Югрев и Пандо Киселинчев.[7]

На 15 ноември 1925 година Костурското женско благотворително дружество си избира настоятелство в състав Елена Томова Бакрачева (председател), Олга Чекаларова (подпредседател), Маслина Грънчарова (секретар), Танка Б. Илиева (касиер), а съветнички са Константия Г. Киселинчева, Мита А. Юрукова, Мара Г. Николова и Зорка Тодорова. В контролната комисия влизат Дана Грозданова, Зоя Трифонова и Траянка Каранджова.[8]

През 1936 година в заседанията взимат участие 87 редовни делегати, а през 1938 година е избрано ръководство в състав Тома Шапарданов (председател), Йосиф Кондов (подпредседател), Спиро Василев (секретар), Христо Каракашев (касиер), членове са Григор Капурдов, Андрей Галев и Благой Пишмиров. В контролната комисия влизат Илия Патеров (председател), Дамян Новачев и Богдан Шутков са членове. Създадена е ефория за управление на дружествените имоти в състав Лазар Киселинчев (председател), Георги Янков и Атанас Розов са членове. Годишният патронен празник е Илинден.[9]

Сред другите по-изявени членове на братството са Филип Атанасов, Димитър Палчев, Сребро Янакиев и други. През 1941 година председател на братството е все още Спиро Василев.[10]

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството пътуването на делегацията е определено като едно бляскаво шествие на българщината.[11]

През 1945/1946 година братството е преименувано на Костурско благотворително братство „Димитър Благоев“.[12]

  • Декларация на Братството от 19 април 1919 година
  • Документи и издания на братството
  • „Локвата и Виняри“, 1940, издание на Костурското благотворително братство
    „Локвата и Виняри“, 1940, издание на Костурското благотворително братство
  • Бистрицки, „Българско Костурско“, Ксанти, 1919 година, издание на Костурското македонско братство „Надежда“
    Бистрицки, „Българско Костурско“, Ксанти, 1919 година, издание на Костурското македонско братство „Надежда“
  • Плакат с Костур на Костурското братство, 1940 г.
    Плакат с Костур на Костурското братство, 1940 г.
  • Възвание на Братството за Свети Дух, 3 юни 1933 г. и призив за среща през януари 1934 г.
    Възвание на Братството за Свети Дух, 3 юни 1933 г. и призив за среща през януари 1934 г.

Издания

Бележки

  1. ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
  2. ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
  3. ↑ Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  4. ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
  5. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  6. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  7. ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (88). София, СМЕО, 12 декември 1924. с. 3.
  8. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (140). София, СМЕО, 18 декември 1925. с. 3.
  9. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 566 – 567.
  10. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  11. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
  12. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 567.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“