Константинос (Костас) Лапавицас (на гръцки: Κωνσταντίνος, Kώστας Λαπαβίτσας) е гръцки икономист, професор по икономика в Училището за източни и африкански изследвания на Лондонския университет, депутат в Гръцкия парламен в 2015 година от лявата Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА).[2] През август 2015 година Лапавицас преминава в партията Народно единство.
Academic career
Роден е на 20 януари 1961 година в Солун, но по произход е от Негуш. В 1982 година получава магистърска степен от Лондонското училище по икономика и политически науки, а в 1986 година докторска степен от Биркбек. От 1999 година преподава икономика в Училището за източни и африкански изследвания на Лондонския университет, първоначално като лектор, а от 2008 година като професор.
Политическа кариера
Лапавицас е известен критик на къвременната западна финансова система,[3] в частност на управлението на Финансовата криза в Гърция, Дълговата криза в еврозоната и Европейския съюз.[4] Той е колумнист на британския вестник „Гардиън“. В 2007 година той основава „Проучване на парите и финансите“ (Research on Money and Finance), международна мрежа от политически икономисти, фокусрана върху парите, финансите и еволюцията на съвременния капитализъм.
От 2011 година Лапавицас заедно с други гръцки икономисти стои на силно евроскептични позиции и настоява за завръщане към драхмата, като отговор на гръцката дългова криза.[5] На 2 март 2015 година Лапавицас пише в „Гардиан“, че прекратяването на политиката на строги икономии в Гърция и избягването на сблъсък с еврозоната е невъзможна задача за новото гръцко правителство.[6]
През юли 2015 година Лапавицас подкрепя Джереми Корбин в кампанията му за лидер на Лейбъристката партия във Великоританияs, казвайки: „Ако той успее – а аз се надявам да го направи – той е точно това, от което Великобритания има нужда, това, от което Лейбъристката партия има нужда. Мисля, че това ще бъде много важен ход за останалата част от Европа и за Гърция. Това би дало тласък на начина на мислене, който би бил необходим в останалата част на Европа, който за съжаление липсва в момента. Това би било най-доброто нещо излязло от Великобритания към Европа от дълго време.“[7]