В 1922 година Янков е сред създателите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери. От 1921 година влиза в ръководството на Върховната военнореволюционна колегия при Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 година той се обявява за участие в съпротивата на земеделците срещу преврата, но партията решава да запази неутралитет.[2] Участва в подготовката на въстание като ръководител на единния Комитет за военнотехническа подготовка - специален орган на ЦК на БКП, но преди избухването му, на 12 септември в комунистическия Народен дом в София е арестуван от властите.[3] По-късно е освободен.[1]
През май 1924 година на Витошката конференция на БКП е избран за член на Централния комитет и за завеждащ Централната военна комисия и е включен в Изпълнителното бюро на ЦК. Янков се обявава против становището на Задграничното представителство на БКП (тесни социалисти) след подписването на Майския манифест за обезличаването на ВМРО. Янков се опитва да смекчи последиците от подписването на манифеста и провежда две срещи с Тодор Александров и излага становището си в „Тезиси по македонския въпрос“.[1]
Въпреки решението на ЦК да не се провежда терористичен акт, Янков е основният инициатор и организатор на Атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. Пет дни по-късно, полицията открива следите му и го обгражда в дома на Христо Коджейков на улица „Малгара“ в София. След престрелка двамата се самоубиват в горящата къща.[1]
Янков е автор на книгата „Добро поле и пробивът на фронта“, публикувана в 1919 година.[1]
↑Панов, Йордан. Предсептемврийските дни в София. – в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 27-28.
