Конуш отстои на 35 км югоизточно от Пловдив и на 14 североизточно от Асеновград и е разположено в красива котловина на Западна Тракия. Селото е полско. Край него са открити няколко тракийски могили. Археологическите разкопки потвърждават, че в Конуш е кипял активен живот. Намерени са останки от неолита – глинени съдини, каменни брадвички, мраморни съдове. На югозапад по пътя Конуш – Избеглии се намира Голямата могила – Кулето, останка от древнотракийско селище. То се състояло от къщурки и плетища, измазани с кал. Очертанията на могилата са запазени до днес.
История
Началото на селото се губи в дебрите на Средновековието.
Според немски и австрийски пътеписи (XV-XVI) селото се е наричало първоначално Комисиус.[2]
Според един пътепис от 1553 година селище Комисиус се е именувало още Констаница, което ще рече станция за коне.
До втората половина на XIX век Конуш е средище на нахия (околоя) до 1877 – 1878 г. То се е състояло от самостоятелните махали Български Конуш и Турски Конуш (споменавани още като Конушенска Босна о Конушенски Лала Бунар).
След време са записани под общото име Конуш. Като трябва определено да кажем, че името Конуш всъщност е наложено от турските заселници.
Конуш отстои на 35 км югоизточно от Пловдив и на 14 североизточно от Асеновград и е разположено в красива котловина на Западна Тракия. Селото е полско. Край него са открити няколко тракийски могили. Археологическите разкопки потвърждават, че в Конуш е кипял активен живот. Намерени са останки от неолита – глинени съдини, каменни брадвички, мраморни съдове.
На югозапад по пътя Конуш – Избегли се намира Голямата могила – Кулето, останка от древнотракийско селище. То се състояло от къщурки и плетища, измазани с кал. Очертанията на могилата са запазени до днес.
Конушкият храм „Свети Атанасий“ е построен две години преди Араповския манастир. Покрили го с тикли, докарани от Родопите. След освобождението тиклите били заменени с керемиди. Камбаната тежала 400 кг и била отлята в Пловдив. За освещаването на храма „Св. Атанасий“ през 1857 г., Бачковският манастир проводил делегация.
Състоял се е водосвет. Новата църковна утвар, забележителните олтарни икони, закупени от Истамбул, изпълвали с възхита и трепет миряните.
Най-старите икони от църквата са от 1857 г. Те се съхраняват от освещаването до днес.
Народно читалище „Развитие“На 05.09.1885 г.от това място тръгва четата „Родолюбци“ от цяла Конушенска околия, за да вземе участие в обявяването на Съединението на България на 06.09.1885 г.
Културни и природни забележителности
Непосредствено до селото е разположен язовир Конуш с площ 37,68 ha. На юг и запад е заобиколен от земеделски земи. През различните периоди на годината в язовир Конуш са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 42 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 3 вида, а като застрашени в Европа – 9 вида. Язовирът е място с международно значение заради малкия корморан, който се среща тук по време на миграция и през зимата. Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница / по време на миграция/ и къдроглавия пеликан / през зимата/. Тук се намира една от най-големите в страната колонии на нощна чапла и малка бяла чапла. Язовир Конуш е едно от важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида. Тук се концентрира и една от най-значимите зимуващи популации на късокрилия кюкавец, а също и представителни популации на голямата бяла чапла и патицата клопач /през зимата /.
Язовирът е включен в „Натура 2000“
На 1.5 км източно от с. Конуш има живописна гора Тез дере, микроязовир, а на 1 км южно от селото друга гора – „Шумарата“.
