„Речник на старогръцкия език“ на Антимос Газис: Λεξικόν της Ελληνικής Γλώσσης τρίτομον / Εκδοθέν μεν πρώτον υπό αρχιμανδρίτου Ανθίμου Γαζή, νυν δε το δεύτερον εκ διαφόρων νεωτέρων Ελληνικογερμανικών και ετέρων λεξικών επεξεργασθέν, διασκευασθέν, έτι δε πλείστοις σημαινομένοις, φράσεσι, παραδείγμασι, και εικοσιτέσσαρσι περίπου χιλιάσι λέξεων προσεπαυξηθέν, και τη δηλώσει του μακρού και βραχέος, εν δε τω τέλει του τρίτου τόμου και Λεξικώ Μυθολογικώ, Γεωγραφικώ και Ιστορικώ απαρτισθέν ___ και εκδοθέν επιστασία, επιμελεία και δαπάνη Κωνσταντίνου Γκαρπολά του Ολυμπίου και Χριστοδούλου Ματακίδου του Σαμίου.
Константинос Гарполас или Гарболас (на гръцки: Κωνσταντίνος Γκαρπολάς, Γκαρμπολάς) е гръцки книжар и печатар от XIX век.[1][2]
Биография
Гарполас е роден в 1790 година в семейство на занаятчии и търговци в олимпийското влашко село Крания и затова носи прякора Олимпиос, тоест Олимпийски (Ολύμπιος). Вероятно учи в съседните паланки Рапсани или Амбелакия, които имат училища, и които поддържат активни връзки с Виена.[2] Подобно на много от съселяните си Гарполас емигрира - в 1818 година е в Одеса, в 1818 - 1820 година е в Букурещ, където се занимава с книжарство и търговия. В 1820 година се установява във Виена, където се занимава с издателска дейност и контактува с видните членове на гръцката колония, като Христофорос Перевос, Йоанис Колетис, Константинос Кумас, Антимос Газис и други. Във Виена публикува тритомния „Речник на старогръцкия език“ (Λεξικό της αρχαίας ελληνικής γλώσσης) на Газис, „География“ на Адриано Балби в превод на Кумас и други.[1]
В 1837 година Гарполас се установява в Атина, където отваря печатница, книговезница и книжарница. Печатницата му, в която работят 40 души, е най-голямата в града. В 1838 – 1844 година от нея излизат около 40 заглавия – енциклопедии, антични автори и прочее.[1] Сред изданията му е многотомната „Енциклопедия на старогръцките писатели и поети“ на Стефанос Комитас (Εγκυκλοπαιδεία ελληνικών μαθημάτων, συλλεγείσαν εκ των αρίστων Ελλήνων συγγραφέων και ποιητών του Στεφάνου Κομμητά, 1838).[3] Гарполас открива книжарници в Навплио и Патра. В 1844 година притиснат от малкия пазар, на който се опитва да пласира скъпи издания, както и от конкурента му Андреас Коромилас, приятел на крал Отон, Гарполас фалира. Обръща се за помощ към държавата и в 1847 година с решение на министъра на образованието и негов приятел Йоанис Колетис, са закупени много книги, разпространявани безплатно на нуждаещи се ученици и деца на участници в освободителната война. През юни 1848 година, малко преди смъртта си, Гарполас се оплаква, че държавата още не му е платила. Книжарският бизнес е наследен от синовете му Александрос, Милтиадис и Софоклис.[1]
