Константин Иконом

Константин Иконом
Κωνσταντίνος Οικονόμος
православен духовник
Роден
1760 г.
Починал
1827 г. (67 г.)
Пловдив, Османска империя

Константин Иконом (на гръцки: Κωνσταντίνος Οικονόμος) е възрожденски духовник, първият историограф на Пловдив.

Биография

Константин нарича себе си „пловдивчанин“ (φιλιππουπολίτης). Баща му Ангелис бил свещеник в станимашкото предградие Амбелино.[1] Според Никос Икономидис Константин е роден там,[2] а според Козма Апостолидис – в Пловдив, ок. 1760 г.[3] Константин Моравенов сочи като негово родно място село (Горни или Долни) Воден, добавяйки, че родителите му били „от село Паная, дето нито гърци има, нито гръцки знаят да говорят“.[4]

Константин завършва пловдивското Централно гръцко училище и впоследствие става главен учител там. (Сред неговите възпитаници е Константин Фотинов.)[5] Ръкоположен е за свещеник от митрополит Кирил Пловдивски (1780-1808) и служи като протойерей в градската черква „Света Богородица“ (1792-1825).[6]

Към 1814 г. поп Константин е назначен за иконом на Пловдивската митрополия. (Той е единственият известен носител на тази длъжност.)[7] В качеството си на такъв вероятно придружава новоизбрания пловдивски владика при петмесечната му обиколка из епархията (1818) и по време на това пътуване описва тамошните селища и забележителности.[8] Неговият „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание" е отпечатан на гръцки език във Виена „с разноските на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит г-н г-н Паисий“ (1819) и преведен на български от Козма Апостолидис (1935). Тази книга съдържа първата написана от пловдивчанин история на града и включва издания на няколко филипополски надписа и монети от римско време.

Също на гръцки Константин съставя устав (кодекс) на пловдивския абаджийски еснаф (1817).[9]

На 15 декември 1827 г., малко преди смъртта си, Константин прави завещание в полза на своите четири дъщери и трима сина.[10] Един от тях, Николай (Николаки), на свой ред учителства в гръцкото главно училище на Пловдив и става протойерей в черквата „Свети Димитър“.[11]

Съчинения

  • Εγχειρίδιον περί επαρχίας Φιλιππουπόλεως, ή, περιγραφή αυτής, συντεθείσα υπό του αιδεσιμολογιωτάτου οικονόμου κυρίου Κωνσταντίνου ιερέως φιλιππουπολίτου, εκδοθείσα δαπάνη του πανιερωτάτου αγίου Φιλιππουπόλεως κυρίου κυρίου Παϊσίου. Βιέννη της Αουστρίας, 1819
  • Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит г-н Паисий във Виена, 1819 (прев. М. Апостолидис). – Известия на Българското географско дружество, 3, 1935, 187-205
  • Наръчник за Филипополската епархия и нейното описание, съчинено от преподобния и многограмотен господин Константин иконом, свещеник филипополски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит г-н Паисий във Виена – Австрия, печатница на Димитър Давидович, 1819 (ред. М. Христемова). – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 17-38
  • Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 303-328 [нов превод на „Наръчник за Филипополската епархия“]

Бележки

  1. ↑ Париж, Institut français d’études byzantines, MS 17, fol. Ir. Този гръцки ръкопис е принадлежал последователно на поп Ангелис, сина му протойерей Константин (1802) и техния потомък Никос Икономидис (1911).
  2. ↑ Οικονομίδου, Ν. Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος (σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, 4, 1933, 207.
  3. ↑ Αποστολίδης, Κ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 676-677; цит. по: Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия“. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10.
  4. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25.
  5. ↑ Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994, 85-88.
  6. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 147, 164-165; срв. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 230, 233, 235.
  7. ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 192-193, 255.
  8. ↑ Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия“. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 11.
  9. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 87.
  10. ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 193, 295-297; Οικονομίδου, Ν. Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος (σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, 4, 1933, 208-210.
  11. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 25, 152, 157; Οικονομίδου, Ν. Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος (σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, 4, 1933, 212-215.

Изследвания

  • Οικονομίδου, Ν. Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος (σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, 4, 1933, 207-216
  • Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия“. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 9-16