За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Коло Туре
Лична информация
Роден	19 март 1981 г. (43 г.) Буаке, Кот д'Ивоар
Ръст	178 см
Пост	Централен защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 2002–2009 2009–2013 2013–2016 2016–2017 Общо: Арсенал Манчестър Сити Ливърпул Селтик 225 82 46 9 362 (9) (2) (1) (0) (12)
Национален отбор
2000–2015 Кот д'Ивоар 120 (7)
Треньор
2022–2023 Уигън Атлетик
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Коло Туре в Общомедия

Коло̀ Абѝб Турѐ (на френски: Kolo Habib Touré) е бивш котдивоарски футболист, играещ като защитник. Туре е прочут с темпото, силата и атлетичността си. Той е по-големия брат на Яя Туре и Ибрахим Туре. Назначен от Арсен Венгер като централен защитник, но също така играе и навсякъде в полузащитата.

Туре започва своята кариера в родния Мимозас в Абиджан, където играе в полузащитата и дори като крило. След кратко проучване Туре се присъединява към Арсенал през февруари 2002 г. за 150 000 английски лири. Отначало започва като атакуващ полузащитник, но след това преминава и през цялата полузащита, както и в центъра на защитата.

Туре прави своя дебют за Арсенал в мач за Суперкупата на Англия срещу Ливърпул на 11 август 2002 г., заменяйки Денис Бергкамп в 85-а минута. Играе в юношеския тим на Арсенал като десен бек. Вкарва първия си гол срещу Челси на Стамфорд Бридж в равенството 1-1. Арсенал не успява да спечели първенството, но вдига купата на страната, а Коло Туре прави огромна крачка в кариерата си.

В началото на сезон 2003 – 2004 Венгер използва Туре като централен защитник, заедно със Сол Кембъл. Той формира страхотно партньорство с Кембъл, а Арсенал не бе победен нито веднъж през сезона. Въпреки че вкарва само един гол през кампанията, Туре е силно ентусиазиран и успява да запази титулярно място. Нерядко се пуска в атака и помага на нападателите за отбелязване на гол.

Сезон 2004 – 2005 се оказва доста труден за него. С доста труд Туре се преборва с Филип Сендерос и Паскал Сиган за да партнира на Сол Кембъл в центъра на защитата. Арсенал приключва сезона вдигайки купата на Англия, а Туре изиграва 50 мача за Арсенал и вкарва един гол в Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен, но Арсенал губи с 3 – 1.

Туре бързо се налага като един от най-добрите централни защитници в Премиършип. Остава титуляр в тима на Арсенал и става любимец на феновете. През сезон 2005 – 2006 заедно с Филип Сендерос оформят централната двойка защитници и спомагат за достигане на финалите на Шампионската лига. След края на Шампионската лига, Туре бе смятан за един от най-добрите централни защитници. Италианската преса дори го описва като африканския Фабио Канаваро, след като Арсенал отстранява Ювентус в турнира. Вторият му гол в европейските клубни турнири е на 19 април 2006 г. в мач с Виляреал на Хайбъри за полуфиналите на Шампионската лига. Благодарение на този гол Арсенал отива на финала в Париж.

През сезон 2006 – 2007 фланелката с номер 5 бе дадена на Туре, след напускането на Мартин Киоун. През август 2006 г. Туре подписва нов 4-годишен договор с Арсенал и взима по 70 000 британски лири на седмица. „Виждам себе си тук и оставам тук (за Арсенал) до края на кариерата ми” казва Туре. „Защо да искам да напусна? Харесва ми футболът тук, клубът е амбициозен, а и моето семейство е тук. Това е фантастично”. Въпреки че Арсенал завършва на 4-то място в първенството, Туре е на 3-то място в класирането за играч на сезона в Арсенал, след Жилберто Силва и Сеск Фабрегас.

През сезон 2007 – 2008 Туре е заместник капитан, след напускането на Жилберто Силва и Тиери Анри. На 9 януари 2007 г. Туре за пръв път излиза с капитанската лента на Арсенал, в мач срещу Ливърпул за Карлинг Къп, завършил 6 – 3 в полза на тима от Лондон. Предвожда отбора и на полуфинала срещу Тотнъм, който Арсенал отстранява и отива на финал. Коло Туре става най-дълго пребиваващия в сегашния тим на Арсенал, след напускането на Жереми Алиедиер, Тиери Анри и Фредрик Юнгбери през летния трансферен прозорец на 2007 г. В няколко мача от началото на сезона предвождаше Арсенал, поради контузията на капитана на тима Уилям Галас в мач срещу Блекбърн. Галас и Туре стават основната двойка централни защитници през сезона. В мач срещу Болтън вкарва прекрасен гол от пряк свободен удар, топката минава ниско по тревата, под двама защитници на Болтън и под плонжа на Юси Яскелайнен. След Купата на Африканските нации, Туре се завръща с лека контузия, която прераства в по-голяма в мач от Шампионската лига срещу Милан. Връща се в игра на 15 март срещу Мидълзбро и вкарва изравнително попадение в последните 10 минути на мача. В четвъртфиналите на Шампионската лига срещу Ливърпул, Туре играе на нетипична за него позиция – десен защитник. В 86-а минута на мача съдията отсъжда дузпа за събаряне на Райън Бабел в наказателното поле от Туре. Венгер обаче защитаваше Туре и твърдеше, че съдията е взел грешно решение, но въпреки протестите Стивън Джерард отбелязва от бялата точка. В крайна сметка мачът завършва 4 – 2 в полза на Ливърпул.

На 1 януари 2009 г. Туре и Галас имат някакво спречкване със собственика на клуба Питър Хил-Уд.

Дебютира през 2000 г. с националната фланелка на Кот Д’Ивоар в мач с Руанда. Той е първи избор за централен защитник в тима. Играе във всичките 5 мача от Купата на Африканските нации през 2006 г. в Египет, където отборът му завършва на второ място. Привикан е от националния селекционер Анри Мишел за световното първенство през 2006 г. На 11 юни 2006 г. дебютира на финалите на Световното първенство, но със загуба от Аржентина с 2 – 1.

(Обновено на 14 ноември 2008)

• Кот Д'Ивоар Премиър Дивижън: 2001, 2002

• Английска висша лига: 2003-04
• ФА Къп: 2003, 2005
• Суперкупа на Англия: 2002, 2004

Манчестър Сити

• ФА Къп (2011)
• Висша лига (2012)

• Купа на африканските нации: втори през 2006