За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Княжеската държава, наричана още туземна държава или индийска държава, представлява номинално суверенна политическа единица в Британския Радж, която не е пряко управлявана от британците. Вместо това, начело на нея стоял местен княз, намиращ се във форма на непряко управление, ползващ помощническия съюз и сюзеренността на Британската корона.

Когато Индия получава независимост през 1947 г., официално съществуват 565 княжества в Индия, но по-голямата част от тях е имала договор с Вицекраля на Индия, за да им бъдат доставени комунални услуги и данъчно събиране. Само 21 големи държави имат истински държавни правителства, а от тях общо четири са големи (Хайдерабад, Мисор, Барода и Джаму и Кашмир). Те се присъединяват към една от двете новопоявили се индийски и пакистански нации, в периода от 1947 до 1949 г. Присъединителният процес се организира като цяло по мирен път, освен в Джаму и Кашмир (чийто крал решава да се влее в индийското политическо пространство, но това е само след навлизане от племенна милиция с пакистански корени) и Хайдерабад. Всичките князе били в последна сметка пенсионирани. Около 200 от княжествата се разполагали на по-малко от 25 квадратни километра.

Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.