Клод Шаброл Claude Chabrol
френски режисьор и сценарист
Клод Шаброл (2008)
Роден	24 юни 1930 г. Париж, Франция
Починал	12 септември 2010 г. (80 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Режисура
Активност	1956 – 2010
Семейство
Съпруга	Агнес Гуте (1956 – 1962; развод) Стефан Одран (1964 – 1980; развод) Орор Пакис (1983 – 2010)
Деца	4
Уебсайт	Страница в IMDb
Клод Шаброл в Общомедия

Клод Шаброл (на френски: Claude Chabrol) е френски режисьор, сценарист и актьор. ^[1]

Клод Шаброл е роден на 24 юни 1930 г. в Париж. Започнал работа в средата на 50-те г. на ХХ век в „Кайе дю синема“ като филмов критик заедно с Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Ерик Ромер – бъдещите лидери на „новата вълна“ във френското кино. По свидетелство на свои колеги, цялото си свободно време посвещавал на четене на детективски романи.

Първата лента на Шаброл „Le Beau Serge“ (1958) станала манифест на новото кинодвижение (нова вълна) и предизвикала фурор: малобюджетна продукция (заснета с пари от наследството му), критична към буржоазната действителност. Филмът бил абсолютно некомерсиален, както и следващата му работа „Les Cousins“ (1959). В тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на режисьора – остър сюжет, критика на буржоазните нрави, мизантропия в изображението на провинцията.

През целия си живот Шаброл е почитател на „черното криминале“ и в най-добрите си години използва каноните на жанра за остър социален анализ и показване отношенията вътре в обществото. Особено ярък бил периода от края на 60-те и 70-те г. на ХХ в.: La Femme Infidele, 1969; Que La Bete Meure, 1979; L'animal, 1977; La Rupture, 1970; Les Noces Rouges, 1973 и др. Остросюжетната фабула в тези филми разкрива лицемерието и често криминалните отношения в средната и висша класа на обществото.

С течение на времето Шаброл разнообразява темите си, като екранизира някои класически произведения. Например Madame Bovary, 1991 (по Г.Флобер) и др.

Шаброл никога не си е поставял задача да преоткрива киното, неговата цел е да префинва определен класицизъм, тънко да разбутва кодовете му, да задълбава в любими теми (доброто, злото, вината...) и да усъвършенства изкуството си до невидимата виртуозност.

В типа кино, който практикува (качествено кино, което привлича широка публика – нещо все по-рядко достижимо), Шаброл е може би единственият, който дръзва да разказва не-истории, да предлага неразрешени мистерии и да създава мътни персонажи, нито наистина добри, нито напълно лоши. Режисьор, който оставя филмите си отворени, без завършек.

И докато социалното кино е на мода, докато пропастта между управляващи и управлявани става все по-дълбока и явна, Шаброл извършва върховния грях да се интересува от буржоазията: провинциалната буржоазия, мераклийско угаждане в яденето и пиенето, налята физиономия с пафкаща лула, злото, вината и така нататък. Но за режисьора изучаването под лупа на охолните класи остава най-добрият начин да се разбере светът.

• „Седемте смъртни гряха“ (1962)

• „Тигърът се души с динамит“ (1965)
• „Ландрю“ (1963)
• „Седемте смъртни гряха“ [1962)
• „Хубавият Серж“ (1958)

• Клод Шаброл в Internet Movie Database
• Клод Шаброл в

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat