PROFILPELAJAR.COM

Кисамоска и Селинска епархия
	Кисамоска и Селинска епархия
	Ротондата „Свети Архангел Михаил“ в Епископи
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου
Църква	Църква на Крит
Страна	Гърция
Център	Кисамос
Предстоятел	Амфилохий
Сан	митрополит
Сайт	www.imks.gr/index.php/el/

Тази статия е за православната епархия. За титулярната римокатолическа вижте Кисамоска епархия (Римокатолическа църква).

Кисамоската и Селинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου, катаревуса: Ιερά Μητρόπολις Κισάμου και Σελίνου) e епархия на Църквата на Крит, полуавтономна църква на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в град Кисамос, Гърция. Титлата на митрополита е митрополит Кисамоски и Селински, ипертим и екзарх на Западен Крит (Μητροπολίτης Κισάμου & Σελίνου, υπέρτιμος και έξαρχος Εσπερίας Κρήτης).^[1]

Диоцез

Митрополията обхваща западните части на областна единица Ханя около Кисамос и Селино.^[2]

История

Седалището на митрополията Кисамос в Античността е пристанището на Полириния, най-старият дорийски град на Крит и е морският и търговски център на Западен Крит. Плиний (4,12,59) го поставя близо до Пергам и в Кидония, а Хиерокъл в своя „Синекдем“ го споменава между Кидония и Кантанос. Според Птолемей „град Кисамос“ се намира в днешния Кисамоски залив, оцелелите руини близо до Кисамоската крепост. Въпреки че се намира в близост до големия град Полириния, той е автономен полис и сече собствени монети, привилегия, която се поддържа до времето на Юстиниан. Градските стени са построени от венецианците, а някои части от тях все още съществуват. Крепостта също е венецианска.^[2]

Каква е била първоначалната юрисдикция на Кисамоската епархия, не е известно, но като се има предвид, че в Селино е седалището на Кантанийската епископия (Επισκοπή Καντανίας), явно областта не винаги е била част от диоцеза на епархията.^[2]

Кисамоската епископия е една от двадесетте раннохристиянски епископии на Крит, макар че първият споменат кисамоски епископ е на Евкис (Εὔκισσος), който присъства на Сердикийския събор в 343 година, а по-късно е известен Теопемпт (Θεόπεμπτος), участник в Шестия вселенски събор в 680/681 година. На Седмия вселенски събор през 787 година присъства Лъв Кисамоски (Κισάμου Λέων). На моливдовул, който се съхранява в музея на Ретимно и се отнася към края на V или началото на V век, има надпис „Църква на Кисамос“ (εκκλησία Κισάμου), докато в Парижкия тактикон 1555А (731-746) се споменава в тогавашната Критска митрополия кисамоски епископ, единадесети по ред.^[2]

Дейността на епископията е прекъсната по време на арабската окупация в Крит (826 - 961 г.) и е възобновена през втория византийски период. През 1204 година, когато Крит попада в ръцете на Венецианската република, православният епископ е изгонен и е създадена латинска епископия. Изключение прави Герасим Палеокапас по време на късната венецианската власт, който очевидно е бил в уния с Рим. През този дълъг период на чуждестранно господство, православните критяни са принудени да ходят на Китира, която е седалище на архиепископия.^[2]

От 1645 година с установяването на воюващия Крит на православния митрополит на Крит Неофит Пателарос, е възстановена и Кисамоската епархия. Епархията съществува през цялото време на османското владичество. Изключение правят годините 1831 - 1860 г., когато поради последователни критски въстания тя е обединена с Кидонийската епархия в Кидонийска и Кисамоска.^[2]

През 1860 година епархията получава името Кисамоска и Селинска епископия. Тя се запазва и в Критската държава (1898 - 1912) и в Гърция. С акт на Вселенската патриаршия през 1962 година е издигната в Кисамоската и Селинска митрополия - заедно с другите митрополии на Крит.^[2]

По време на Гръцкато въстание от 1821 година епископът на Кисамос Мелхиседек заедно с дякона си Калиник пострадват мъченически. Смъртната им присъда е извършена на платан на централния площад „Спландзия“ в Хания. Много духовници от епархията се отличават в революцията, като Мартиниан Перакис, епарх на Селино и Калист Йеронимон, по-късно епископ на Кидония. В Критско въстание от 1866 - 1869 година участват кисамоският епископ Герасим Стратигакис и йеромонахът и богослов Партений Перидис, който председателства общото събрание на въстанието, докато Емануил Каселос (от Селино) председателства сформираното революционно правителство.^[2]

По време на Втората световна война районът на двете провинции пострадва силно. Епископ Евдоким Сингелакис е арестуван и заточен. Манастирът Гония е евакуиран и окупиран от германската армия и много други духовници са преследвани.^[2]

Епископи


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Евкис	Εὔκισσος	в 343	участник в Сердикийския събор
Теопемпт	Θεόπεμπτος	в 680/681	участник в Шестия вселенски събор
Лъв	Λέων	в 787	участник в Седмия вселенски събор
Мисаил	Μισαήλ
Герасим	Γεράσιμος
Партений	Παρθένιος
Паисий	Παΐσιος
Мелхиседек	Μελχισεδέκ	1818 - 1821 †	мъченик	? - 1821
Артемий	Αρτέμιος	1831 - 1846
Калист	Κάλλιστος	1856 - 8 май 1858 †		? - 1858
Герасим	Γεράσιμος	15 април 1860 - 1868	подал оставка	? - 1886^[3]
Мисаил	Μισαήλ	1869
Панарет	Πανάρετος	26 юни 1875 – юли 1880 †	от римнийски е.	? - 1880^[4]
Партений	Παρθένιος	22 януари 1887 – 21 юли 1892	в камбанийски е.	1830 - 1911^[5]
Доротей	Δωρόθεος	7 март 1893 - 12 декември 1902 †		1854 - 1902^[6]
Антим	Άνθιμος	20 юли 1903 - 17 август 1935 †		1860 - 1935^[7]
Хрисостом	Χρυσόστομος	9 февруари 1936 - 13 юни 1937 †		1892 - 1937
Евдокимос	Ευδόκιμος	13 март 1938 - 8 август 1956 †		1887 - 1956^[8]
Ириней	Ειρηναίος	8 декември 1957 - 16 декември 1971	в м. на 25 септември 1962, в германски м.	1911 - 2013^[9]
Кирил	Κύριλλος	16 февруари 1975 - 1979	в гортински и аркадски м.	1932 - 2005^[10]
Ириней	Ειρηναίος	26 януари 1981 - 24 август 2005	от бивш германски м., подал оставка	1911 - 2013^[9]
Амфилохий	Αμφιλόχιος	от 4 октомври 1995		р. 1964^[11]^[12]