Дължината му от запад на изток е около 90 km, а от север на юг – от 17 до 50 km. Площта му е около 3000 km².[1] Най-високата точка е връх Пихбопай 189 m, който е част от възвишението Митридат. От някои възвишения на полуострова е възможно да се видят едновременно и Черно и Азовско море. Североизточната част на полуострова е хълмиста, съставена основно от варовици, глини и пясъчници. Срещат се много кални вулкани. Югозападната част е равнинна, със степна растителност, изградена основно от палеогенни глини. На полуострова са разположени няколко солени езера и пресъхващи водоеми. Реки с целогодишен водоток няма.
Климатът е умереноконтинентален, с умерено мека и безснежна зима и с горещо и сухо лято. Средна януарска температура –1,5 °C, средна юлска 23,5 °C. Годишната сума на валежите е 500 mm. Наблюдават се силни източни и североизточни ветрове.
Икономика
Почвите на полуострова са южни черноземни и тъмнокафяви, често засолени. Поради това, голяма част от земята се използва в селското стопанство. Отглеждат се пшеница, слънчоглед, грозде и други. От края на XIX век до 90-те години на XX век на полуострова се добива желязна руда, но рудодобивът е прекратен поради икономическата криза, възникнала след разпадането на Съветския съюз. В днешно време тук се добиват варовици.