Катунецка река

Катунецка река
(Катунешка река)
43.0811° с. ш. 24.5956° и. д.
43.2308° с. ш. 24.4106° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Ловеч
Община Угърчин
Община Луковит
Дължина43 km
Водосб. басейн211 km²
Начало
Мястоюгозападната част на
Ловчанските височини,
Предбалкана
Координати43°04′51.96″ с. ш. 24°35′44.16″ и. д. / 43.0811° с. ш. 24.5956° и. д.
Надм. височина630 m
Устие
Мястодесен приток на река КаменицаВитДунавЧерно море
Координати43°13′50.88″ с. ш. 24°24′38.16″ и. д. / 43.2308° с. ш. 24.4106° и. д.
Надм. височина161 m

Катунецка река или Катунешка е река в Северна България, област Ловеч – общини Ловеч, Угърчин и Луковит, десен приток на река Каменица от басейна на Вит. Дължината ѝ е 43 km.

Катунецка река извира от югозападните части на Ловчанските височини, на Предбалкана, северозападно от село Соколово, община Ловеч, в близост до хижа „Бялка“, на 630 m н.в. под името Тоша. В най-горното си течение посоката ѝ е на юг след това на изток, а след село Соколово – на север през проломна долина. Западно от село Изворче реката завива на северозапад и запазва това направление до устието си, като тече в широка, обработваема долина. След устието на най-големия си приток река Елешница се нарича вече Катунецка река. На 3 km преди устието си навлиза в пролом и се влива отдясно в река Каменица (от басейна на Вит), на 161 m н.в., североизточно от село Бежаново, община Луковит.

Площта на водосборния басейн на Катунецка река е 211 km2, което представлява 42,4% от водосборния басейн на река Каменица.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • ← Балев дол
  • ← Мирьова река
  • → Елешница
  • → Големия дол

Реката е с ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум, като подхранването ѝ е от дъждовни, снежни и карстови води.

По течението на реката са разположени 3 села:

Водите на Каменица се използват за напояване, като за целта са изградени няколко микроязовира.

Вижте също

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 246.