Катерина Иванова Венедикова е българска историчка и епиграф.
Биография
Родена е на 20 ноември 1942 година в Скопие в семейството на Иван Венедиков и Вера Венедикова. През 1966 година става магистър по турска филология в Софийския университет. Между 1966 – 1972 година е хоноруван асистент там, а между 1971 – 2001 година е проучвател в Института по история на БАН.[1] От 2001 година е старши научен сътрудник и доцент в Института по история на БАН, приета с хабилитационния труд „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“.[1]
Преподавателската дейност на Катерина Венедикова протича в Софийския, Шуменския и Пловдивския университет. От 1983 година преподава дисциплините „Османотурска текстология“, „Османотурска епиграфика“ и „Балкански писмени паметници на турски език“ в специалността „Тюркология“ към Центъра за източни езици и култури на Софийския университет. От учебната 1999/2000 година започва да преподава и в Шуменския университет: „История на турския език“, „Историческа граматика“, „Османски език“, „История на Турция“, „Съвременен турски език“ и др. в специалността „Турска филология“. В Пловдивския университет преподава периода 2011 – 2013 година в специалността „Български език и турски език“.[2]
Библиография
- Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София, 1998 г., 490 с. + ХVІ с. ил.
- Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София, ИК „Огледало“, 2003, 124 с.
- Демир Баба Теке. Българският Ерусалим. (в съавт. с Д. Гергова), София, Агато Publishers, 2007, 114 стр.
- Надписи на алианското население в района на град Кърджали. София, ИК „Огледало“, 2010.
- Епиграфски паметници от османско време. София, ИК „Огледало“, 2017. 334 стр.
Родословие
Бележки
