Йосиф Поппетров
български търговец и революционер
снимка от 1870 г.
Роден	Йосиф Поппетров Пелович 1835 г. Видраре, Османска империя
Починал	1907 г. (72 г.)
Семейство
Братя/сестри	Павел Поппетров
Йосиф Поппетров в Общомедия

Йосиф Поппетров Пелович е български търговец, деец на българското националноосвободително движение, председател на Видрарския частен революционен комитет и Диарбекирски заточеник.

Йосиф Попов или Поппетров е роден през 1835 г., в семейството на потомствения свещеник поп Петър Пелович от с. Видраре и Гена Радина от с. Батулци. Родът на баща му (Пеловци) е преселнически и според родови спомени пристига във Видраре от Егейска Македония през XVIII век. След смъртта на родителите му през 1836 г. е отгледан от своя брат Павел Поппетров - Патю Чорбаджи. Владее румънски и турски език и търгува с Румъния.

През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява фамилията му като една от онези, които държат окръга в свои ръце. ^[1]. През 1871 г. е избран за председател на Видрарския частен революционен комитет на БРЦК. След Арабаконашкия обир получава 6-годишна присъда от Османския съд и е заточен в Диарберкир, заедно с брат си Филип Поппетров. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година и Санстефанския мирен договор е освободен и пристига в София с другите освободени заточеници през април 1878 г.
След Освобождението сътрудничи на Стефан Стамболов и създадената от него Народнолиберална партия. Присъства на откриването на Паметника на Васил Левски в София. Отказва да подаде документи за поборническа пенсия, поради доброто си материално положение.

Умира на 14 ноември 1907 г.

• 
  Поборника Йосиф поп Петров и семейството му, около 1900 г.
• 
  Видрарски заточеници
• 
  Свидетелство от поборниците Йосиф Поппетров, Вуто Пелов и Герго Стойков за Георги Тутмаников.

• Стоян Заимов, „Миналото“, С., 1884
• Петър П. Ценов „Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания“, С., 1926
• Г. Попиванов, „Из миналото на Орханийска околия“, С., 1934
• Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.
• Кънчев, Поп Минчо „Видрица“, София, 1983 г.
• „Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд“, София, 1987
• Мария Милтенова, „Обирът на орханийската хазна“, С., 2005
• „Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.
• Маждракова-Чавдарова, „Голям извор – страници от историята на Тетевенския край“, С., 2011
• Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
• Александър Тацов, „Книги, статии и материали за София, Столична община и Етрополе“, С., 2015

Портал „Македония“