Стефан III е най-голям син на крал Геза II и неговата съпруга Ефросина Киевска. Негов кръстник става крал Луи VII, който минава през Унгария по време на кръстоносен поход.
Възкачвайки се на престола като дете, Ищван се изправя срещу чичовците си Ласло III (Владислав) и Ищван IV, които се ползват с подкрепата на Византийската империя при аспирациите към унгарската корона.[1]
След тяхната смърт Стефан III воюва с византийския император Мануил Комнин, който ги е подкрепял. Най-накрая титла му е призната, но срещу заложничество на брат му Бела III, който е херцог на Далмация и Хърватия в Константинопол.[2]
Източници
↑История Венгрии, ред Исламов Т.М, Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.,т.1 стр.132
↑Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.75
