Ирина (на гръцки: Ειρήνη), известна в средновековните руски хроники само като Мстаиславна (Дъщерята на Мстислав), но популярна в историографията като Добродея или Евпраксия (на руски: Добродея или Евпраксия, на украински: Добродія или Євпраксія, на гръцки: Ευπραξία), е киевска княгиня от XII век, за която се предполага, че през 1122 г. става византийска императрица, като се омъжва за Алексий Комнин, най-големия син и съимператор на византийския император Йоан II Комнин.

Знае се, че е била дъщеря на великия киевски княз Мстислав I и на шведската принцеса Кристина Ингерсдотер.^[1] Внучка е на великия киевски княз Владимир II Мономах. Въпреки че точната година на раждането ѝ не е известна, изчисления показват, че най-вероятно е родена в периода 1108/9 г.–1110/11 г.^[2]

Рожденото име на дъщерята на Мстислав I не се споменава в изворите, но историографската традиция ѝ приписва името Добродея, което е славянски превод на гръцкото име Евпраксия (Добродеяние) – идея на руския историк Татишчев от XVIII век, която обаче не почива на никакви писмени сведения.^[2]

Известно е, че през 1122 г. или малко по-късно тя е омъжена във византийското императорско семейство – събитието е широко отразено в средновековните руски хроники, които обаче никъде не споменават името на съпруга ѝ, посочвайки единствено, че той бил цар.^[3] Това става причина относно идентификацията на младоженеца да бъдат изказвани различни хипотези, като съвременните изследователи се обединяват около мнението, че съпруг на княгинята става най-големият син на византийския император Йоан II Комнин – Алексий Комнин, който по това време вече носел императорска титла като младши съимператор на баща си.^[3]

По традиция, след като пристига във Византия, Мстиславна приема името Ирина – името на свекърва ѝ, – с което съпругата на Алексий Комнин е засвидетелствана в един синайски ръкопис, и била обявена за императрица.^[4] Според друго мнение във Византия Мстиславна става известна като Зоя – теза на руския учен Х.М. Лопарев от 1904 г., който идентифицира Мстиславна с императрица Зоя, спомената в един запазен трактат за билкови илачи – грешка, която по-късно поправя гръцкият учен Пападимитриу.^[5]

Известно е, че Алексий Комнин е имал и втора съпруга на име Евдокия – имената на двете му съпруги Ирина и Евдокия са споменати в Синайския ръкопис.^[6]. Освен това Евдокия е била все още жива през 1143 г., когато Алексий Комнин (ум. август 1142) вече бил покойник, тъй като тя е засвидетелствана сред присъстващите на посрещането на германската годеница на император Мануил I Комнин в Константинопол. В някои изследвания въпросната Евдокия е отъждестявана със самата Мстиславна^[7], но това създава хронологическо противоречие, тъй като в Типика на манастира „Пантократор“, завършен през октомври 1136 г. от Йоан II Комнин, императорът поръчва редовни заупокойни молитви и раздавания за своята покойна снаха и съпруга на сина му Алексий, който по това време е бил все още жив.^[8] Би било невъзможно Мстиславна да се е омъжила за Алексий Комнин през 1122 г., към октомври 1136 г. вече да е била покойница, както се съобщава в типика на „Пантократор“, а през 1143 г. да е посрещала годеницата на император Мануил I Комнин, следователно Евдокия и киевската съпруга на Алексий Комнин би трябвало да са две различни жени, а това дава основание да се приема, че във Византия Мстиславна, известна вече като Ирина, е починала преди октомври 1136 г., след което Алексий Комнин се е оженил за втората си съпруга, спомената като Евдокия, за която освен това има сведение, че е била грузинска принцеса.^[9] Гръцкият изследовател Константинос Варзос посочва за датата на смъртта на Ирина 16 ноември 1131 г.^[10]

Тъй като единствената дъщеря на Алексий Комнин Мария се родила около 1127/29 г., приема се, че е родена от брака му с Ирина Мстислвана.^[2]

Други сведенията за живота на Ирина във византийския двор няма. В руската историография се утвърждава погрешното схващане, че тя проявявала страст към знахарството и изучавала литература на медицинска тематика; руският изследовател Х. М. Лопарев дори ѝ приписва авторството на трактат за билколечение, известен лато Алимма, фрагмент от който се съхранява в Библиотека Лауренциана във Флоренция.^[11]

• Литаврин, Геннадий Григорьевич (1971). Византийский медицинский трактат XI—XIV вв. (по рукописи Cod. Plut. VII, 19 Библиотеки Лоренцо Медичи во Флоренции). – Византийский временник, 31(56), 249—301, http://www.vremennik.biz/sites/all/files/018_Литаврин%20Г.Г._Византийский%20медицинский%20трактат_0.pdf 
• ((en)) Garland, Lynda; Stone, Andrew (2005). Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus. – De Imperatoribus Romanis ("On The Rulers of Rome") – An Online Encyclopedia of Roman Rulers. Chicago, IL: Loyola University Chicago, 2005, https://roman-emperors.sites.luc.edu/bertha.htm, посетен на 30 септември 2024 
• ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423 
• ((fr)) Gautier, Paul (1970). La curieuse ascendance de Jean Tzetzès. – Revue des études byzantines, 28, 207–220, doi:10.3406/rebyz.1970.1436, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1970_num_28_1_1436 
• ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.. – Revue des études byzantines, 32, 1 – 145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481 
• ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (1988). Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, Proceedings of the International Congress Commemorating the Millennium of Christianity in Rus'-Ukraine (1988/1989), 414 – 429, JSTOR 41036324, https://archive.org/details/Kazhdan19711998Articles/page/n58/mode/1up?view=theater 
• ((en)) Prinke, Rafał T. (2011). Kata of Georgia. – Foundations, 3(6), 489 – 502, https://fmg.ac/phocadownload/userupload/foundations3/JN-03-06/489Kata.pdf 
• ((en)) Irina Mstislavna/ of Kiev / Eupraxia (?) / Dobrodeya (?) (Year of birth is unknown - † before 1136 in Constantinople), the Byzantine empress, since 1122 the wife of the emperor of the Byzantine empire Alexios Komnenos, eldest son and co-ruler of the emperor of the Byzantine empire John II Komnenos. – Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. Saint Petersburg State University, 2024, архив на оригинала от 30 март 2023, https://medieval-princesses.spbu.ru/en/articles/irina-mstislavna-2, посетен на 29 септември 2024 
• ((en)) Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Pantokrator: Typikon of Empror John II Komnene for the Monastery of Christ Pantokrator in Constantinople (trans. Robert Jordan). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments, Volume III. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, pp. 725–781, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/725/mode/1up?view=theater 
• ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf