Ирина Мстиславна

Ирина Мстиславна
киевска княгиня и византийска императрица
Родена
Починала
1131 г.
Семейство
БащаМстислав I
МайкаКристина Ингесдотер
СъпругАлексий Комнин
ДецаМария Комнина
Ирина Мстиславна в Общомедия

Ирина (на гръцки: Ειρήνη), известна в средновековните руски хроники само като Мстаиславна (Дъщерята на Мстислав), но популярна в историографията като Добродея или Евпраксия (на руски: Добродея или Евпраксия, на украински: Добродія или Євпраксія, на гръцки: Ευπραξία), е киевска княгиня от XII век, за която се предполага, че през 1122 г. става византийска императрица, като се омъжва за Алексий Комнин, най-големия син и съимператор на византийския император Йоан II Комнин.

Произход

Знае се, че е била дъщеря на великия киевски княз Мстислав I и на шведската принцеса Кристина Ингерсдотер.[1] Внучка е на великия киевски княз Владимир II Мономах. Въпреки че точната година на раждането ѝ не е известна, изчисления показват, че най-вероятно е родена в периода 1108/9 г.–1110/11 г.[2]

Рожденото име на дъщерята на Мстислав I не се споменава в изворите, но историографската традиция ѝ приписва името Добродея, което е славянски превод на гръцкото име Евпраксия (Добродеяние) – идея на руския историк Татишчев от XVIII век, която обаче не почива на никакви писмени сведения.[2]

Византийска императрица

Известно е, че през 1122 г. или малко по-късно тя е омъжена във византийското императорско семейство – събитието е широко отразено в средновековните руски хроники, които обаче никъде не споменават името на съпруга ѝ, посочвайки единствено, че той бил цар.[3] Това става причина относно идентификацията на младоженеца да бъдат изказвани различни хипотези, като съвременните изследователи се обединяват около мнението, че съпруг на княгинята става най-големият син на византийския император Йоан II Комнин – Алексий Комнин, който по това време вече носел императорска титла като младши съимператор на баща си.[3]

По традиция, след като пристига във Византия, Мстиславна приема името Ирина – името на свекърва ѝ, – с което съпругата на Алексий Комнин е засвидетелствана в един синайски ръкопис, и била обявена за императрица.[4] Според друго мнение във Византия Мстиславна става известна като Зоя – теза на руския учен Х.М. Лопарев от 1904 г., който идентифицира Мстиславна с императрица Зоя, спомената в един запазен трактат за билкови илачи – грешка, която по-късно поправя гръцкият учен Пападимитриу.[5]

Известно е, че Алексий Комнин е имал и втора съпруга на име Евдокия – имената на двете му съпруги Ирина и Евдокия са споменати в Синайския ръкопис.[6]. Освен това Евдокия е била все още жива през 1143 г., когато Алексий Комнин (ум. август 1142) вече бил покойник, тъй като тя е засвидетелствана сред присъстващите на посрещането на германската годеница на император Мануил I Комнин в Константинопол. В някои изследвания въпросната Евдокия е отъждестявана със самата Мстиславна[7], но това създава хронологическо противоречие, тъй като в Типика на манастира „Пантократор“, завършен през октомври 1136 г. от Йоан II Комнин, императорът поръчва редовни заупокойни молитви и раздавания за своята покойна снаха и съпруга на сина му Алексий, който по това време е бил все още жив.[8] Би било невъзможно Мстиславна да се е омъжила за Алексий Комнин през 1122 г., към октомври 1136 г. вече да е била покойница, както се съобщава в типика на „Пантократор“, а през 1143 г. да е посрещала годеницата на император Мануил I Комнин, следователно Евдокия и киевската съпруга на Алексий Комнин би трябвало да са две различни жени, а това дава основание да се приема, че във Византия Мстиславна, известна вече като Ирина, е починала преди октомври 1136 г., след което Алексий Комнин се е оженил за втората си съпруга, спомената като Евдокия, за която освен това има сведение, че е била грузинска принцеса.[9] Гръцкият изследовател Константинос Варзос посочва за датата на смъртта на Ирина 16 ноември 1131 г.[10]

Тъй като единствената дъщеря на Алексий Комнин Мария се родила около 1127/29 г., приема се, че е родена от брака му с Ирина Мстислвана.[2]

Други сведенията за живота на Ирина във византийския двор няма. В руската историография се утвърждава погрешното схващане, че тя проявявала страст към знахарството и изучавала литература на медицинска тематика; руският изследовател Х. М. Лопарев дори ѝ приписва авторството на трактат за билколечение, известен лато Алимма, фрагмент от който се съхранява в Библиотека Лауренциана във Флоренция.[11]

Бележки

  1. Kazhdan 1988, с. 422-423.
  2. а б в Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.
  3. а б Varzos 1984, 343; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.
  4. Varzos 1984, 343-344; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.
  5. Gautier 1969, с. 249, L'épouse du basileus Akexis.
  6. Varzos 1984, 344, ft.note 30; с.345; Prinke 2011, с. 495-496; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.
  7. Gautier 1974, с. 42, ft. note.5; Thomas & Hero 2000, с. 775,, ft.note 28; Garland & Stone 2005, Bertha-Irene's character.
  8. Gautier 1969, с. 239, no. 9; с. 248, no. 9; Thomas & Hero 2000, с. 742, [8. Liturgical Offerings and Commemorations] & с. 775, ft.note 28; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent..
  9. Gautier 1970, с. 208-209, fr.note 5; Prinke 2011, с. 495-496; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.
  10. Varzos 1984, с. 344, ft.note 30.
  11. Литаврин 1971, с. 249-251; Medieval Russian Princesses in the 11th — 16th cent. 2024.

Цитирана литература