„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български изкуствен спътник.
Каталожният му номер е 1981-075A. Наименуван е по космическата програма „Интеркосмос“, в рамките на която е създаден и лети.
Построен е в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 kg. Разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици.[1] Захранването се осъществява посредством 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.
Апаратът е изстрелян в 13:35 часа на 7 август1981 г. в близка до полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата „Восток-2М“ от стартова площадка № 43/3 в Плесецк. Събитието е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Към 2020 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.[2]
Актуалното му местоположение може да се наблюдава в сайта на stuffin.space
