Консултациите за създаване на Инициативен комитет протичат в периода август-ноември 1943 година по време на Преспанското съвещание (2 август 1943 година). За председател на комитета е избран Методи Андонов-Ченто, за секретар Страхил Гигов, а членове са Цветко Узуновски, Венко Марковски и Михайло Апостолски. Те работят в тясно сътрудничество с Главния щаб на НОВ и ПОМ, който скоро след това прехвърля на Изпълнителния комитет политическите си правомощия. На 14 март 1944 година се свързват с Антифашисткия народоосвободителен комитет (АНОК), издал Манифест на Главния щаб от октомври 1943 година, като на следващия ден Изпълнителният комитет изпраща писма до всички антифашистки комитети за свикване на събрание на АСНОМ.
В началото на май 1944 година Ченто, Чучков и Петрушев заминават за Вис, Хърватия на среща с Йосип Броз Тито и ръководения от него Националния комитет за освобождение на Югославия (НКОЈ). На разговори проведени на 24 юни 1944 година е поставен въпроса за обединяването на Македония, за което принципно Тито дава съгласието си. През юли продължава подготовката за свикване на общо събрание като са издадени политическите тезиси „Борба срещу окупатори“ и „Народно-демократичната власт в Македония – нейната същина, организация и задачи“, а също и доклад за свършената дейност на комитета.
С успешното провеждане на първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 година Иницитиавният комитет спира да функционира, а членовете му преминават директно в Президиума на АСНОМ.
