Илия Стоянов е български минералог и петрограф.[1][2][3]
Биография
Роден е на 25 април 1875 г. стар стил в Габрово.[2][4] През 1898 г. завършва естествени науки в Софийския университет и става асистент. В периода 1908 – 1911 г. специализира в Сорбоната в Париж, където защитава докторска дисертация на 26 април 1912 г.[5][2] След завръщането си в България, за кратко е учител в Габрово. През 1920 г. е избран за доцент. Умира на 17 февруари 1920 г.[1]
Научни трудове
Автор е на научните трудове:
Източници
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4264.
- ↑ а б в Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 371-372.
- ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 32-37.
- ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 9. Посетен на 31 юли 2024.
- ↑ Stoyanoff, Ilia. Etude minéralogique et chimique des roches éruptives de la montagne de Lozen en Bulgarie. Paris, Protat Frères, 1912.
Външни препратки
