PROFILPELAJAR.COM

Ив Монтан
Yves Montand
	Ив Монтан Yves Montand
френски певец и актьор
	Ив Монтан (1987)
Роден	Иво Ливи 13 октомври 1921 г. Монсумано Терме, Италия
Починал	9 ноември 1991 г. (70 г.) Санлис, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Религия	католицизъм
Националност	Франция
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1946 – 1991
Награди	Сезар за цялостно творчество (1980)
Семейство
Съпруга	Симон Синьоре; Карол Амиел
Партньор	Едит Пиаф
Деца	син (р. 1988)
Уебсайт	www.yves-montand-site-officiel.com Страница в IMDb
	Ив Монтан в Общомедия

Ив Монтан (на френски: Yves Montand) е френски актьор и певец от италиански произход.^[1]

Биография

Роден е като Иво Ливи (на италиански: Ivo Livi) в Монсумано Терме в Тоскана, Италия на 13 октомври 1921 г. в бедното семейство на Джовани Ливи, убеден комунист, (вероятно) евреин, и Джузепина Симони, ревностна католичка. Иво е най-малкият от трите деца в семейството. Това е работническо и войнствено семейство, което предава на Иво своята привързаност към комунизма. Докато е все още момче, семейството се мести да живее в Марсилия, Франция.

Артистичната си кариера започва като певец в кинотеатри и клубове. За първи път ползва псевдонима Ив Монтан на 17-годишна възраст. В Париж през 1944 година го забелязва Едит Пиаф и за известно време е негова любовница и покровителка. През 1949 година среща актрисата Симон Синьоре и се жени за нея през 1951 г. През 1960 година има любовна афера с Мерилин Монро по време на снимането на филма „Хайде да правим любов“ (с френско заглавие „Милиардерът“). Симон Синьоре никога не му прощава за тази афера и макар да остават женени до нейната смърт през 1985 година, връзката им не е същата и тя започва да пие и пуши в много по-големи количества.

Три години преди смъртта на Ив Монтан, последната му приятелка, Карол Амиел, му ражда син, Валантен Ливи, което прави Монтан извънредно щастлив.

Ив Монтан почива на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция след възпаление на дробовете и сърдечен удар вследствие снимане на филм в лошо време.

Твърдението за еврейския произход на Монтан е спорно и се основава само на приликата на фамилното име Ливи с еврейското Леви. Самият Ив Монтан никога не е казвал, че е евреин, още повече, че майка му е била ревностна католичка. Малките имена, както на родителите му Джовани и Джузепина (имена с библейски произход, масово използвани в Италия), така и на брат му Джулиано или Жюлиен (име с римски произход) и сестра му Лидия (име с гръцки произход), не са еврейски. Името „Иво“ е вариант на бащиното „Джовани“, което е италианският еквивалент на „Иван“.

Гласът на Ив Монтан и до днес е считан за един от най-хубавите френски гласове. Песни за обикновените хора, песни за Париж, песни за провинцията пълнят душата на хората с топли чувства, а изпълнението му на „Мъртви листа“ (златна грамофонна плоча, след като е издадена в един милион екземпляра) е символ за романтика на не едно поколение почитатели.

На сцената Ив Монтан е чаровен, артистичен, иновативен. През първите години се старае да копира Фред Астер, но постепенно придобива свой стил и през 50-те и 60-те години става лицето на френския мюзикхол. В сътрудничество с поета Жак Превер, композитора Жозеф Козма и оркестъра на Боб Кастела, Ив Монтан сътворява най-добрите си изпълнения. Превер е кум на Монтан и Синьоре, а пианистът Боб Кастела става близък приятел на Монтан и му акомпанира през целия му живот.

След 1968 г. Ив Монтан се отдава изключително на артистична кариера. Той е завършен киноартист. За света е открит с филма „Възнаграждение за страха“ (1953 г.), след който следват няколко десетки други филми, повечето от които са добре приети от критика и публика. Най-продуктивно е десетилетието 1970 – 1980 г. когато филмите с негово участие са 16.

По случай 60-ата си годишнина Ив Монтан прави юбилеен концерт в парижката зала „Олимпия“, повтарян многократно след това в столицата и на турне в провинцията. Публиката демонстрира своята обич към певеца и в залите няма празни места.

Ив Монтан никога не е членувал в политическа партия, но винаги се е застъпвал за една или друга лява кауза. В течение на живота му неговите убеждения претърпяват еволюция, преминавайки от комунистически към либерални.

Поради бедния си емигрантски произход и под влиянието на баща си, отначало Монтан е симпатизант и поддръжник на Френската комунистическа партия. Дори унгарското въстание в 1956 г. не му повлиява да отмени заплануваното турне в Съветския съюз. Там му отдават висока почит и даже има дълъг разговор със самия Никита Хрушчов, по време на който Монтан разпитва за причините за съветската инвазия в унгарската столица.

И през следващата 1957 г. Монтан, придружен от Синьоре, предприема ново триумфално турне във всички страни на източния блок. Той обаче е обзет от разочарование и илюзиите му падат след като вижда конкретното приложение на комунизма в тези страни.

Гръцкият режисьор Коста Гаврас става близък приятел на Монтан и Синьоре и също им оказва влияние. На Монтан са поверени главните роли в три негови филма: „Z“, „Признание“ и „Обсадно положение“, в които героят му се противопоставя съответно на крайно десните терористи в Гърция, на авторитарната диктатура в социалистическа Чехословакия и на екстремната левица в една южноамериканска страна. Тази филмова трилогия осъжда екстремизма във всяко едно от неговите проявления.

В 1968 г. във връзка с погрома на Пражката пролет политическите убеждения и ангажименти на Монтан претърпяват нов удар и той решава окончателно да скъса с френската комунистическа партия.

През февруари 1974 г., за да подкрепи чилийските бежанци и да осъди преврата на генерал Пиночет, Ив Монтан дава специален рецитал в зала „Олимпия“, от който възниква и документалният филм „Самотата на певеца на дълги разстояния“.

Монтан подкрепя движението за правата на човека. През 80-те години се ангажира и за каузата на полския синдикат „Солидарност“.

В телевизионно предаване Монтан признава, че нищо не разбирал от икономика, но въпреки това бил вече склонен да мисли, че „либерален капитализъм“ е вероятно най-добрата обществена система.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1946	Звезда без светлина
1946	Вратата на нощта
1947	Идолът
1953	Възнаграждение за страха	Le salaire de la peur	Марио	Анри-Жорж Клузо
1955	Героите са уморени
1957	Хора и вълци
1957	Салемските вещици
1957	Големият син път
1959	Законът	La legge	Матео Бриганте	Жул Дасен
1960	Хайде да правим любов
1961	Светилище
1965	Убийство в спалните вагони
1966	Войната свърши
1966	Гори ли Париж?
1966	Голямата награда
1969	Z	Z	депутат Григорис Ламбракис	Костас Гаврас
1970	Признанието
1970	Червеният кръг	Le Cercle rouge	Янсен	Жан-Пиер Мелвил
1971	Лудостта на величията	La Folie des grandeurs	Блаз	Жерар Ури
1972	Всичко е наред
1972	Сезар и Розали
1973	Обсадно положение
1974	Венсан, Франсоа, Пол и другите
1975	Дивакът
1977	Питон 357
1978	Пътищата на юг
1979	Сияние на жена
1979	И като Икар
1981	Избор на оръжие
1983	Ало, келнер
1986	Жан дьо Флорет
1986	Манон от извора	Manon des sources	Сезар (Папе) Суберан	Клод Бери
1986	Старецът и детето
1991	Завръщането на Нечаев
1992	ИП-5