Зо̀фия Стефа̀ния По̀смиш-Пясѐцка[1] (на полски: Zofia Stefania Posmysz-Piasecka) е полска журналистка, романистка и писателка, борец от Съпротивата през Втората световната война. Oцелява в концентрационните лагери Аушвиц и Равенсбрюк. Холокостът в окупирана Полша е тема на радиопиесата ѝ „Пасажерката от кабина 45“ (1959 г.), по която е направен филмът „Пасажерката“ (Pasażerka) (1963 г.), спечелил две награди на кинофестивала в Кан (1964).[2] Написва и едноименен роман (1962 г.), преведен на 15 езика.[3] По него през 1968 г. е създадена опера със същото заглавие, композитор Мечислав Вайнберг, чиято премиера е чак през 2006 г. в Москва.[4]
Биография
Зофия Посмиш е родена на 23 август 1923 година в Краков и живее там до нахлуването в Полша през 1939 г. По време на окупацията тя посещава тайни курсове и работи в кабелна фабрика. Арестувана е от Гестапо през 1942 г. и е обвинена в разпространение на антинацистки листовки. Посмиш бива държана 6 седмици в затвора Монтелупич в Краков, а след продължителен разпит е преместена под придружител в концентрационния лагер Аушвиц. Принудена да извършва тежък труд, бива спасена два пъти от лагерния лекар Януш Машковски. На 18 януари 1945 г. Посмиш е изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк, а оттам в сателитния лагер Нойщат-Глеве, където е освободена на 2 май 1945 г. от американската армия.[3]
След Втората световна война тя учи във Варшавския университет, пише в пресата, а от 1952 г. работи за полското радио в секцията за култура. Омъжва се за Ян Пясечки (починал през 1985 г.), работил с нея в полското радио.
Работа и наследство
През 1959 г. Посмиш пише радиодрамата „Пасажерката от кабина 45“ (Pasażerka z kabiny 45), базирана на нейни спомени от времето, прекарано в нацистките концлагери. Пиесата е продуцирана през същата година от полското радио,[5] а през 1960 г. бива адаптирана за телевизията (запис не е запазен). Режисьорът Анджей Мунк се заема заедно с Посмиш да направи сценарий за филм, като Мунк въвежда промени и го прави иновативен и необичаен за жанра на творбите за Холокоста. Започва да снима филма, но загива в автомобилна катастрофа на 20 септември 1961 г.; сътрудникът му Виктор Лесевич го довършва. Филмът „Пасажерката“ печели наградата FIPRESCI в Кан (1964).[6]
Позмиш не участва в създаването на филма. Вместо това тя се фокусира върху написването на роман, извлечен от нейната автобиография. Книгата е публикувана през 1962 г. също със заглавие „Пасажерката“.
.jpg)
