„За управлението на империята“ (на латински: De Administrando Imperio, на средногръцки: Πρὸς τὸν ἴδιον υἱὸν Ρωμανόν, „Съвети към моя син Роман“) е съчинение на византийския император Константин VII Багренородни, писано между 948 и 952 година, и предназначено за лично или поверително ползване от/в имперския двор и канцелария. Адресирано е до бъдещия император Роман II.
Съчинението дава ценни исторически и етнографски данни за съседните на Византия народи.
Съдържание
По същество „За управлението на империята“ представлява ръководство за провеждане на вътрешната и външна политика на империята.
В идеите, изложени в него видно място заема принципът „разделяй и владей“. „За управлението на империята“ предписва, че не е потребно за постигане на имперските геополитически цели да се хабят средства и ресурси за водене на войни при положение, че за това може да се използват "варварите" (в общи линии отговарящо на всички възможни чужденци), включително и взаимно неутрализирайки се.
Външни препратки
