„Живи хора“ е български телевизионен игрален филм (психологическа драма) от 1978 година на режисьора Веселина Геринска, по сценарий на Кънчо Атанасов. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката е на Кирил Дончев. Художник е Боянка Ахрянова.[1]
Сюжет
Краят на 70-те години на ХХ век в малко балканско село. Възрастните мъже, чиито синове и дъщери отдавна са заминали в града, вечер се събират в кръчмата. Постоянни посетители там са бай Постол - кмет на селото и бивш ятак, останал в селото въпреки възможността за друг живот и бай Ильо, върнал се в родния край след овдовяването, срещнал 53-годишната Велика и намерил в нея смисъл на самотния си живот. Еднообразието в селцето временно отстъпва с пристигането на филмов екип, воден от оператора Дачо - сирак, отгледан от леля си Велика. Задачата им е да заснемат празник за заселването на 19 нови семейства, които ще се настанят в изоставените къщи и ще обработват пустеещите наоколо земи. Пристигат и близки на възрастните хора, идват и задомените деца на Ильо. По време на обяда той им съобщава решението си да се ожени за Велика. Срещнал съпротива, разколебан между бащината обич и тревога за притеснената жена, той решава да постъпи така както диктува сърцето му с думите „живи сме“. Самотната баба Деляна, решила, че ѝ е дошло време да се прости с този свят, приготвя дрехите си за погребение. На сутринта, събудена от пакостливия си козел, започва щастливо да се смее, осъзнала, че още е жива.[2]
Актьорски състав
и др.
Източници
- ↑ „Живи хора“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 116 - 117
- ↑ „Живи хора“ в БНТ
.svg){kind=small}
