Жан Негулеско Jean Negulesco |
|
|
Роден | Йоан Негулеску
|
---|
Починал |
|
---|
|
Националност | Румъния САЩ |
---|
|
Активност | 1918 – 1970 |
---|
|
Съпруга | Уинифред Хавличек (1926 – 1938; развод) Дъсти Андерсън (1966 – 1993; смъртта му) |
---|
Деца | 2 |
---|
|
Уебсайт | |
---|
Жан Негулеско в Общомедия |
Жан Негулеско (на английски: Jean Negulesco) е американски режисьор от румънски произход.[1]
Биография
Жан Негулеско е роден на 13 март (29 февруари – стар стил) 1900 година в Крайова, Румъния. Баща му е собственик на хотел. Жан посещава елитната гимназия „Карол I“.
Когато е на 15 години, той работи във военна болница по време на Първата световна война. Румънският композитор Джордже Енеску идва да свири на цигулка на ранените от войната. Негулеско рисува негов портрет и Енеско го купува. Негулеско решава да бъде художник и учи изкуство в Букурещ.[2]
Кариера
Жан Негулеско заминава за Париж през 1920 г. и се записва в Académie Julian. Той продава една от картините си на Рекс Инграм.[3]
През 1927 г. посещава Ню Йорк за изложба на свои картини и се установява там.[2] След това се отправя към Калифорния, като първоначално работи като портретист.[4]
Той започва да се интересува от филми и прави експериментален игрален филм, финансиран, написан и режисиран от самия него, наречен „Три и един ден“. Чрез контакта си със звездата на филма Миша Ауер той успява да си намери работа в „Парамаунт“.[5] Негулеско прави началния монтаж за филмовия мюзикъл „Тази вечер ние пеем“ и работи върху „Историята на Темпъл Дрейк“ и „Сбогом на оръжията“ (1932). Той си проправя път до асистент-продуцент и втори режисьор.[6]
През 1940 г. Негулеско отива в „Уорнър Брос“, там си създава репутацията на режисьор на кратки сюжети, особено поредица от късометражни филми с необичайни ъгли на камерата и драматично използване на сенки и силуети.
Първият игрален филм на Негулеско като режисьор е „Сингапурска жена“ (1941). През 1948 г. е номиниран за „Оскар“ за най-добър режисьор за „Джони Белинда“.
През 1948 г. Негулеско отива да работи за „Туентиът Сенчъри Фокс“. Той е първият режисьор, който прави два филма в CinemaScope на Fox – „Как да се омъжиш за милионер“ и „Три монети във фонтана“[7], първият получава номинация за Награда на БАФТА за най-добър филм.[8]
Неговият филм „Най-доброто от всичко“ (1959) е в Топ 50 на култовите филми на всички времена на Entertainment Weekly.
Персонален живот
По време на холивудската си кариера и в своята автобиография „Нещата, които направих, и нещата, които мисля, че направих“ (1984), Негулеско твърди, че е роден на 29 февруари 1900 г. Той очевидно е бил мотивиран да направи това изявление, защото рождените дни на високосна година са сравнително редки (и въпреки че 1900 г. не е била високосна година в григорианския календар, тя е била според юлианския календар, който се прилага в Румъния по това време).
Той има звезда на Холивудската алея на славата на 6212 Hollywood Blvd.
Много от домашните филми на Негулеско се съхраняват от Филмовия архив на Академията. Архивът е запазил редица от тях, включително кадри зад кулисите на филмите на Негулеско.[9]
От края на 1960-те години Негулеско живее в Марбеля, Испания.
Смърт
Жан Негулеско умира на 18 юли 1993 г., на 93 години от сърдечна недостатъчност. Той е погребан в гробището Virgen del Carmen в Марбеля.[10]
Избрана филмография
Източници
- ↑ Jean Negulesco), IMDb.com.
- ↑ а б Jean Negulesco's Work // 6 November 1927. с. X.11.
- ↑ Houseman, John. Royal Rumanian Movie Maker // February 24, 1985.
- ↑ Jean and Dusty Negulesco papers // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 21 May 2015.
- ↑ Jean Negulesco, 93, Director of '3 Coins ' Who Began as Artist // 22 July 1993. с. D.24.
- ↑ Oliver, Myrna, Jean Negulesco; Directed ‘How to Marry a Millionaire’, The Los Angeles Times, 22 July 1993.
- ↑ "Inside Pictures". Variety (magazine). 7 October 1953. p. 16. Retrieved 12 October 2019 – via Archive.org.
- ↑ Bergan, Ronald. The glory that was Rome in CinemaScope Obituary: Jean Negulesco // The Guardian. London, 23 July 1993.
- ↑ Preserved Projects
- ↑ Capua, Michelangelo. Jean Negulesco: The Life and Films. McFarland & Company, 2017. ISBN 978-1-47666-653-2. с. 131.
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|