Ерик Сати (на френски: Erik Satie) е френскикомпозитор и пианист, представител на авангардизма от началото на 20. век. Най-известните му произведения са неговите три пиано композиции Гимнопедии (Gymnopédies) от 1888 г. Първата му композиция е „Алегро“ за пиано, написана през 1884.
Биография
1866 – 1887
Ерик Сати е роден на 17 май 1866 г. в Онфльор, Нормандия. Когато е на четири години, семейството се премества в Париж, защото на бащата Алфред е предложена работа като преводач в столицата. През 1872 г. умира майката на Ерик – Джейн. След това трагично събитие Алфред решава да изпрати своите невръстни синове обратно в Онфльор при родителите си. Скоро след завръщането си в родния си град Ерик започва да взима уроци по музика при местен органист.
През 1878 г. след смъртта на баба им, Ерик и по-малкият му брат Конрад заминават отново за Париж, където още същата година баща им се жени повторно за учителка по пиано. 12-годишният Сати започва да изнася концерти заедно със своята мащеха в местни кабарета и салони.
През 1879 г. Сати е приет в Парижката консерватория. Професор Жорж Матиас, който по онова време е преподавал пиано на младия Сати, го описва като бездарен пианист. Други професори са на мнение, че Ерик е много мързелив. Въпреки това никой не отрича, че дори Сати да няма брилянтна техника на изпълнение, в композирането се справя далеч по-добре отколкото останалите студенти. През 1882 г. Ерик напуска консерваторията. След две години и половина, които прекарва вкъщи, решава отново да кандидатства в Консерваторията. Приет е, но и този път нещата не се развиват добре и Сати не успява да създаде по-добро впечатление, затова напуска музикалната академия за втори път. Впоследствие се записва в армията, но шест месеца по-късно е освободен от военна служба, защото развива бронхит.
Монмартър
Карикатура на Сати от Сантяго Русиньол, 1891
През 1887 г. Сати се премества в Монмартър, където си наема квартира и започва работа като пианист в местно кабаре. През следващите години се посвещава изцяло на музиката. Написва своите първи композиции: три сарабанди и три гимнопедии (Gymnopédies), които са публикувани от баща му Алфред в Париж. Следват други творби – Ogives и шест Gnossiennes.
Музиката на Сати е изключително новаторска. Творбите му представляват клавирни миниатюри, които са в бавно до умерено темпо, също така често са без тоналност или безмензурни (липсват тактови черти и определен ритъм). Със своите уникални композиции Сати привлича вниманието на Клод Дебюси, с когото се сприятеляват и започват да водят дълга кореспонденция.
През 1891 г. Сати е назначен за композитор и капелмайстор на Ордена на Розенкройцерите.
Избрани произведения
Произведения за оркестър
Parade (1917), балет
Socrate (1918), симфонична драма за оркестър и глас
Le Piège de Méduse (1921) едноактна лирическа комедия
Les Aventures de Mercure (1924), балет
Relâche (1924), балет
Jack in the Box (1926), балет
Вокални произведения
Messe des pauvres (1895) за хор и орган
Socrate (1918)
Камерна музика
Choses vues à Droite et à Gauche – sans lunettes (1912) за цигулка и пиано
Мелодии
Trois Melodies de 1886: Les anges, Elégie, Sylvie
Trois Autres Melodies (1886–1906): Chanson, Chansons médiévale, Les fleurs
Hymne (1891)
Trois poèmes d’amour (1914)
Trois Melodies de 1916: La statue de bronze, Daphénéo, Le chapelier
Ludions (1923): Air du rat, Spleen, La grenouille américaine, Air du poète, Chanson du chat
Chanson de Caf’ Conc’
Je te veux (1897)
Tendrement (1902)
Chez le docteur (1903)
La diva de l’empire (1904)
L’omnibus-automobile (1905)
Trois Melodies sans Paroles (ca. 1905): Rambouillet, Les oiseaux, Marienbad
Allons-y chochotte (1906)
Пиано за 2 ръце
Страница от ръкописа на Гимнопедиите
4 Ogives (1886)
3 Sarabandes (1887)
3 Gymnopédies (1888)
6 Gnossiennes (1890)
Sonneries de la rose + crois (1892)
Pièces froides pour piano (1893)
Descriptions Automatiques (1913)
Heures Séculaires et Instantanées (1914)
Sports et Divertissements (1914)
Les Trois Valses distinguées du Précieux dégouté (1914)
Avant-dernières pensées (1915)
Sonatine Bureaucratique (1917)
5 Nocturnes (1919)
Пиано за 4 ръце
Trois Morceaux en forme de poire (1903)
Източници
Gillmor, Alan M., Erik Satie (Twayne Pub., 1988, reissued 1992; 387 pages) ISBN 0-393-30810-3
Davis, Mary E., Erik Satie. Reaktion Books – Critical Lives. June 2007. ISBN 978-1-86189-321-5
Myers, Rollo H., Erik Satie. (Dover Publications, New York 1968.) ISBN 0-486-21903-8
Orledge, Robert, Satie Remembered (London: Faber and Faber, London, 1995)
Potter, Caroline, Erik Satie, a Parisian composer and his world. (Woodbridge: Boydell Press, 2016) ISBN 978-1-78327-083-5
Volta, Ornella and Simon Pleasance, Erik Satie (Hazan: The Pocket Archives Series, 1997; 200 pages) ISBN 2-85025-565-3
Volta, Ornella, transl. Michael Bullock, Satie Seen Through His Letters (Marion Boyars, 1989) ISBN 0-7145-2980-X
Whiting, Steven, Satie the Bohemian: from Cabaret to Concert Hall (Oxford: Clarendon Press, 1999; 596 pages) ISBN 978-0-19-816458-6
