Разговорът се води във връзка със спора между Франция и Прусия за испанското наследство. По това време отношенията между двете държави са силно обтегнати, тъй като френският император Наполеон III се стреми да възпрепятства обединяването на германските държави, а Прусия е против френските претенции за Люксембург и Белгия.
Франция се противопоставя категорично на намерението на пруския принц Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген да стане крал на Испания. Френският посланик иска не само Леополд да оттегли кандидатурата си, но и Вилхелм I да се откаже публично и завинаги от всякакви настоящи и бъдещи претенции към престола в Мадрид. Пруският крал отвръща с отказ и отменя аудиенцията на Бенедети, уговорена за по-късен час на същия ден.
След като получава телеграмата с изложение на разговора, пруският министър-председател Ото фон Бисмарк редактира текста по такъв начин, че когато той излиза на първите страници на немските вестници, общественото мнение в Берлин и Париж е окончателно настроено за война. Сметнал, че престижът на Франция е накърнен заради отказа на пруския монарх да приеме посланика ѝ, Наполеон III обявява война на Прусия на 19 юли.
Литература
Пантев, А., Глушков, Хр., Мишев, Р. История на новото време, Изд. Абагар, Велико Търново 1998, ISBN 954-427-127-9, стр. 290-291
Thackeray, F. Events that Changed Germany, Greenwood Publishing Group, 2004, ISBN 0-313-32814-5, p. 28
Wawro, G. The Franco-Prussian War: The German Conquest of France in 1870-1871, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0-521-58436-1, pp. 36-37