Едуард Белами (на английски: Edward Bellamy) е американски писател на произведения в жанра исторически и паранормален любовен роман, но е най-известен с фантастичния си утопистки роман „След сто години“ (Поглед назад : 2000 – 1887).
Биография
Домът на Белами в Чикопи
Едуард Белами е роден на 26 март 1850 г. в Чикопи, Масачузетс, САЩ, в семейството на баптисткия свещеник Руфъс Белами и Мария Луиза Пътнам. След гимназията учи два семестъра в колежа в Скънектади. Заминава за Дрезден, Германия, където учи за кратко право. Започва да се занимава с журналистика и за кратко става кореспондент на „Ню Йорк Поуст“.
Завръща се в Спрингфийлд, Масачузетс през 1869 година, където учи право в адвокатска кантора. Започва през 1871 г. самостоятелна практика, но бързо се отказва. За една година става сътрудник на „Ню Йорк Ивнинг Поуст“, а след това се връща в Спрингфийлд и става редактор и рецензент на „Спрингфийлд Дейли Юниън“.
На 25 години се разболява от туберкулоза, последиците от която се отразяват на целия му живот. В периода 1877 – 1878 г. се лекува на Хавайските острови. През това време пише и публикува кратки разкази в списания. Продължава журналистическата си кариера до 1881 г., след което се насочва към писателската си кариера.
Първите му произведения не се отличават с особени литературни качества. Славата му идва през 1888 г. с романа „Поглед назад : 2000 – 1887“, който съвпада с обществените нагласи и разпалва читателското въображение. Сюжетът на книгата се развива в Бостън през 2000 г. и описва САЩ под идеална социалистическа система, в която сътрудничеството, братството, и индустрията са насочени към човешките потребности, като се развива идеята за национализация на обществените сектори на икономиката. Романът става международен бестселър и основа за създаване на Националистически клубове и нововъзникналата Народна партия (1891 – 1908). На български романът е издаден в 1892 г. в Русе в превод от руски под името „След сто години“.
След романа той се насочва към политиката, пропагандирайки национализацията, и в периода 1891 – 1894 г. издава седмичното списание „Ню Нейшън“.
В средата на 90-те години той отново се връща към литературата и написва продължението „Утрото на труда“, издадено през 1897 г.
През 1892 г. се жени за Ема Сандерсън, с която имат две деца.
Едуард Белами умира от туберкулоза на 22 май 1898 г. в Чикопи.
Произведения
Самостоятелни романи
Six to One (1878)
Dr Heidenhoff's Process (1880)
Miss Ludington's Sister (1884)
News from Nowhere (1890)
The Duke of Stockbridge (1900)
Серия „Джулиан Уест“ (Julian West)
Корица на българското издание на романа „След сто години“ на Белами (1892)
Looking Backward (1888)[1] След 100 години, Скоропечатница на Спиро Гулабчиев, Русе (1892), превод от руски Константин Бозвелиев В края на ХХ век, издателство „Просвета“, София (1921), превод Константин Бозвелиев
Equality (1897) Утрото на труда: Християнски социализъм, „Н. Д. Д.“, Сливен (1898), превод Стефан Гидиков
Сборници
Blindman's World (1984)
Apparitions of Things to Come (1988)
Документалистика
Talks On Nationalism (1938)
Selected Writings on Religion and Society (1955)
Източници
↑По романа на Едуард Белами е създаден първият български научнофантастичен роман – „Настоящето, разгледано от потомството ни и надничане в напредъка на бъдещето: С превод и подражание на първообразното „Looking Backward“ от Едуард Белами – Побългарил Илия С. Йовчев“, изд. София (1900)
.jpg)
