PROFILPELAJAR.COM

Едгар Морен
Edgar Morin
	Едгар Морен Edgar Morin
френски социолог и философ
Роден	8 юли 1921 г. (103 г.) Париж, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Център за научни изследвания (CNRS)
Видни студенти	Клод Фишлер
Награди	Европейска награда за есеистика Шарл Вейон (1987)
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Континентална философия; конструктивистка епитемология; антифундационализъм
Интереси	епистемология; комплексна теория; социология
Идеи	хаозмос; критика на структурализма; критика на системната теория на Лудвиг фон Берталанфи
Повлиян	Корнелиус Касториадис; Костас Акселос
Семейство
Деца	Вероник Грапе-Нахум
Уебсайт	Страница в IMDb
	Едгар Морен в Общомедия

Едгар Морен (на френски: Edgar Morin, собствено Едгар Нахум / Nahoum, р. 8 юли 1921, Париж, Франция) е френски социолог и философ. В своите зрели възгледи Морен възприема съзнателно интердисциплинна перспектива, комбинирайки социологията с теорията на системите, антропологията и политологията. Неговите трудове могат да се ситуират между тези на Мишел Сер и Бруно Латур, с които споделят обща мисловност.

Биография

Едгар Морен е син на солунски евреин, преселил се в Марсилия и французойка. Израства в Париж, следва история и география, но получава и образование като юрист. Убежденията му са леви и по време на германската окупация се присъединява към френската съпротива. За кратко е член на комунистическата партия, от която бива изключен, по-късно участва в Социалистическия съюз, а впоследствие симпатизира на еколози и антиглобалисти. Одобрява будизма и определя монотеистките религии като „бич за човечеството“.

Заема критическа позиция срещу израелската политика, заради която през 2002 г. бива съдебно обвинен в расизъм и тероризъм, но спечелва делото^[9].

Морен неколкократно се връща към разни епизоди от своята биография, на което посвещава и няколко книги ^[10].

Едгар Морен заема ръководни постове във френския Център за научни изследвания (CNRS), носител е на множество международни академични отличия и е почетен доктор на повече от десет университета.

Основател и редактор на списанието Комюникасион от 1971 г. Многобройните му книги са преведени на повече от 30 езика в 42 страни по света.

Възгледи

Името на Едгар Морен добива известност след края на шейсетте години на ХХ век, когато френският структурализъм е в разцвета си, но той не е свързан пряко с това интелектуално течение. Неговият подход е сходен най-вече с теорията на системите, както и със структурно-функционалистките разбирания на модерната социология. Кариерата си Морен започва именно като социолог, като обръща особено внимание на комуникациите. През 1969 г., по време на престой в САЩ, се сближава с френския биолог и нобелист Жак Моно, от когото приема идеи за комплексността като проблем. През следващото десетилетие излизат първите томове от поредицата за Метода^[11], в които Морен излага по-систематично своите идеи. Отделните изследвания според него се оказват подчинени на някаква 'парадигматология', която на свой ред следва да бъде изследвана. Рефлексивността и произтичащите от нея проблеми, били те кибернетически или философски, са постоянна тема в анализите на Морен.

„Ние правим езиковостта, която ни прави нас самите. Ние сме във и чрез езиковостта, отворени от думите и затворени в думите, отворени към другиго (комуникация) и затворени за другиго (лъжа, грешка), отворени за идеите и затворени за идеите, отворени към света и затворени за света“^[12]

.

Почетни докторати

Университет на Перуджа (политология), Университет на Палермо (психология), Милански университет, Университет на Месина и Университет на Мачерата (педагогика) в Италия.
Женевски университет (социология) в Швейцария.
Брюкселски свободен университет в Белгия.
Университет на Оденсе в Дания.
Университет на Порто Алегри, Университет на Жоа Песоа и Университет Кандидо Мендес в Рио де Жанейро в Бразилия.
Политехнически университет на Ла Пас в Боливия.
Университет Лавал в Канада.
Университет Рикардо Палма, Национален университет на Сан Маркос, Университет Ла Кантута и Национален университет Педро Руис Гало в Перу.
Солунски университет в Гърция.

Библиография

La Méthode
- 1977, La Nature de la nature (t. 1), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1981
- 1980, La Vie de la vie (t. 2), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1985
- 1986, La Connaissance de la connaissance(t. 3), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1992
- 1991, Les Idées (t. 4), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1995
- 2001, L’Humanité de l’humanité – L’identité humaine (t. 5), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2003
- 2004, Éthique (t. 6), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2006
1946, L'An zéro de l'Allemagne, Paris, éditions de la Cité Universelle.
1948, Une cornerie, Édition Nagel, Paris, 223 p.
1951, L’Homme et la mort, Paris: Seuil
1956, Le Cinéma ou l'homme imaginaire, Paris: Éditions de minuit
1957, Les Stars, Paris: Seuil; трето прераб. изд. 1972 г.
1959, Autocritique, Paris: Seuil
1962, L'Esprit du temps, Paris: Grasset Fasquelle
1967, Commune en France. La métamorphose de Plodémet, Paris: Fayard
1969, La Rumeur d'OrléansParis: Seuil
1969, Introduction à une politique de l'homme, Paris: Seuil
1970, Journal de Californie
1973, Le Paradigme perdu: la nature humaine
1981, Pour sortir du XX-e, Paris: Nathan. преиздание 2004, Pour Entrer dans le XXI-e, Paris: Seuil
1982, Science avec conscience, Paris: Fayard,
1983, De la nature de l’URSS, Paris: Fayard, 272 p.
1984, Le Rose et le noir, Paris: Galilée, 127 p.
1987, Penser l'Europe, Paris: Gallimard, 260 p.
1988, Mais, Édition Neo/Soco Invest, avec Marek Halter. 145 p.
1989, Vidal et les siens
1990, Introduction à la pensée complexe, Paris: Seuil
1993, Terre-patrie (avec la collaboration d’A.B. Kern), Paris: Seuil
1994, Mes démons, Paris: Stock, coll. Au vif
1994, La Complexité humaine, Textes choisis, Paris: Champs Flammarion
1995, Les Fratricides – Yougoslavie-Bosnie 1991 – 1995, Paris: Arléa. 123 P
1995, Une année sisyphe Paris: Seuil, 500 p.
1997, Comprendre la complexité dans les organisations de soins, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: ASPEPS.
1997, Une Politique de civilisation (en collaboration avec Sami Naïr), Paris: Arléa 250 p.
1997, Amour Poésie Sagesse Paris: Seuil, 81 p.
1999, L’Intelligence de la complexité, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: l’Harmattan
1999, Relier les connaissances, Paris: Seuil
1999, La Tête bien faite, Paris: Seuil
2000, Les Sept savoirs nécessaires à l'éducation du futur, Paris: Seuil
2000, Dialogue sur la nature humaine, avec Boris Cyrulnik, Paris: France Culture
2001, Journal de Plozévet, Bretagne, 1965 (Préparé et préfacé par Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube
2002, Dialogue sur la connaissance. Entretiens avec des lycéens (entretiens conçus et animés par Alfredo Pena-Vega et Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube, 70 p.
2002, Pour une politique de civilisation, Paris: Arléa, 78 p.
2003, La Violence du monde (avec Jean Baudrillard), Paris: Édition du Félin, 92 p.
2003, Éduquer pour l’ère planétaire, la pensée complexe comme méthode d’apprentissage dans l’erreur et l’incertitude humaine (avec Raul Motta, Émilio-Roger Ciurana), Paris: Balland, 158 p.
2003, Université, quel avenir ? (avec Alfredo Pena-Vega), 120 p., Éditions Charles Léopold Mayer, ISBN 2-84377-074-2
2003, Les Enfants du ciel: entre vide, lumière, matière (avec Michel Cassé), Paris: Odile Jacob, 142 p.
2006, Itinérance, Arléa, transcription d'un entretien avec Marie-Chritine Navarro en 1999 sur France-Culture, retraçant sa carrière.
2006, Le Monde moderne et la question juive, Paris: Seuil. ISBN 2-02-090745-3
2007, L'an I de l'ère écologique (avec la collaboration de Nicolas Hulot), Tallandier, 127 p. ISBN 2-84734-441-1
2007, Vers l'abîme, Paris: L'Herne, 181 p., ISBN 978-2-85197-692-5; 2010 – Kindle edition.
2007, Où va le monde?, Paris: L'Herne, 108 p. ISBN 978-2-85197-669-7}}
2008, Mon chemin. Entretiens avec Djénane Kareh Tager, Paris: Fayard, 368 p. ISBN 978-2-213-63683-2
2008, Mai 68, La Brèche, avec Claude Lefort et Cornelius Castoriadis, Paris: Fayard, 306 p. ISBN 978-2-213-63698-6
2008, Vive la politique ?, avec Claude Lefort, Forum Libération de Grenoble sur CD audio, Frémeaux & Associés
2009, Crises, CNRS, Débats (5 novembre 2009)
2009, La Pensée tourbillonnaire – Introduction à la pensée d'Edgar Morin, Éditions Germina, Entretiens
2009, Edwige, l'inséparable, Fayard, 320 p. ISBN 978-2-213-64408-0
2010, Pour et contre Marx, Temps Présent, 128 p.
2010, Ma gauche, Bourin Éditeur, 272 p.
2010, Comment vivre en temps de crise? (avec Patrick Viveret), Bayard Centurion 91 p.
2011, La Voie: Pour l'avenir de l'humanité, Paris: Fayard, 307 p. ISBN 978-2-213-65560-4
2011, Conversation pour l'avenir (avec Gilles et Michel Vanderpooten), La Tour d'Aigues, L'Aube,
2011, Dialogue sur la connaissance: Entretiens avec des lycéens, Editions de l'Aube, 69 p.
2011, Mes philosophes, Meaux: Germina, 128 p.
2011, Le chemin de l'espérance, en collaboration avec Stephane Hessel, Paris: Fayard
2012, La France est une et multiculturelle. Lettre aux citoyens de France, en collaboration avec Patrick Singaïny, Paris: Fayard, 172 p.
2013, Mon Paris, ma mémoire, Fayard, 270 p. ISBN 978-2-213-67203-8
2021, Leçons d’un siècle de vie, Paris: Denoel, ISBN 9782207163078

В превод на български

Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995, ISBN 954-445-401-2
Мислещата глава: Преосмисляне на реформата – Реформиране на мисленето. София: Полис, 2000, ISBN 954-90728-2-7

Бележки

↑ Daniel Bougnoux and Bastien Engelbach, „Entretien avec Edgar Morin (2): Science et philosophie“, nonfiction.fr, 10 април 2008.
↑ ^а ^б Jennifer Wells, Complexity and Sustainability, Routledge, 2012, p. 134.
↑ Steven Vertovec (ed.), Routledge International Handbook of Diversity Studies, Routledge, 2014, p. 373.
↑ Edgar Morin, Restricted complexity, general complexity, 2005.
↑ François Dosse, History of Structuralism: The sign sets, 1967-present, Volume 2, University of Minnesota Press, 1997, p. 449.
↑ Sacha Kagan, Art and Sustainability: Connecting Patterns for a Culture of Complexity, transcript Verlag, 2014, p. 171.
↑ Morin, Edgar. An encyclopaedic spirit // Radical Philosophy, 30 декември 1997. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 3 април 2008.
↑ Julian Bourg (ed.), After the Deluge: New Perspectives on the Intellectual and Cultural History of Postwar France, Lexington Books, 2004, p. 113.
↑ Подробно Процесът (срещу френския социолог Едгар Морен за статията му, посветена на израело-палестинския конфликт – в. Монд, 4 юни 2002) – блок във в. Култура: „Процесът“, включващ статиите „Процес срещу Едгар Морен“, Никола Вей, „Полемика около присъдата на Едгар Морен“, „Едгар Морен: Тези обиди отричат целия ми живот“, Иван Риуфол, „Урокът, преподаден на Едгар Морен“ и „Солидарност с Едгар Морен“, бр.28 от 22 юли 2005
↑ През 1959 г. издава своята Автокритика (Autocritique), тридесет години по-късно пише по-подробно за баща си Vidal et les siens sur и още за себе си в Itinérance (2006) и Mon Paris, ma mémoire (2013)
↑ {Шест тома от 1977 до 2004, окомплектовано издание 2008, вж. библиогр.
↑ Morin E., La Méthode, t. 4, Paris: Seuil, p. 172. '

Външни препратки

Предговор към романа „Балкански ключ“ от Луан Старова, превод Мина Колева, електронно списание LiterNet, 27.10.2004, № 10 (59)
Едгар Морен, „Глобализацията в множествено число“, превод Александра Велева, сп. Факел, 2002, № 1

[1] Daniel Bougnoux and Bastien Engelbach, „Entretien avec Edgar Morin (2): Science et philosophie“, nonfiction.fr, 10 април 2008.

[Wells-2] а ^б Jennifer Wells, Complexity and Sustainability, Routledge, 2012, p. 134.

[3] Steven Vertovec (ed.), Routledge International Handbook of Diversity Studies, Routledge, 2014, p. 373.

[4] Edgar Morin, Restricted complexity, general complexity, 2005.

[5] François Dosse, History of Structuralism: The sign sets, 1967-present, Volume 2, University of Minnesota Press, 1997, p. 449.

[6] Sacha Kagan, Art and Sustainability: Connecting Patterns for a Culture of Complexity, transcript Verlag, 2014, p. 171.

[7] Morin, Edgar. An encyclopaedic spirit // Radical Philosophy, 30 декември 1997. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 3 април 2008.

[8] Julian Bourg (ed.), After the Deluge: New Perspectives on the Intellectual and Cultural History of Postwar France, Lexington Books, 2004, p. 113.

[9] Подробно Процесът (срещу френския социолог Едгар Морен за статията му, посветена на израело-палестинския конфликт – в. Монд, 4 юни 2002) – блок във в. Култура: „Процесът“, включващ статиите „Процес срещу Едгар Морен“, Никола Вей, „Полемика около присъдата на Едгар Морен“, „Едгар Морен: Тези обиди отричат целия ми живот“, Иван Риуфол, „Урокът, преподаден на Едгар Морен“ и „Солидарност с Едгар Морен“, бр.28 от 22 юли 2005

[10] През 1959 г. издава своята Автокритика (Autocritique), тридесет години по-късно пише по-подробно за баща си Vidal et les siens sur и още за себе си в Itinérance (2006) и Mon Paris, ma mémoire (2013)

[11] {Шест тома от 1977 до 2004, окомплектовано издание 2008, вж. библиогр.

[12] Morin E., La Méthode, t. 4, Paris: Seuil, p. 172. '

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

PROFILPELAJAR.COM

Едгар Морен

Биография

Възгледи

Почетни докторати

Библиография

Бележки

Външни препратки

Read other articles:

Bela Luna

Kembali ke alam

Cardiida

Fred Hoyle

Herennius Etruscus

ShinMaywa

Daftar Bupati Purworejo

Сейнер

حمام بكتاش خان

Pope Innocent I

Slim Dusty

Şahin Aygüneş

Suaeda

Национальное аэрокосмическое агентство Азербайджана

Social class in the United States

SMA Negeri 16 Bandung

English cricket team in Australia in 1907–08

Odisha

Shenyang Conservatory of Music

Norm Macdonald