Европейските стандарти за изгорели газове задават допустими стойности на изгорелите газове на моторните превозни средства, пускани на европейския пазар. Те са наречени с думата Euro и арабска (за леки коли) или римска (за товарни автомобили) цифра след нея, която означава хронологията на въвеждането им: Euro 1 ÷ 6, Euro I ÷ VI. Колкото е по-голямо числото, толкова по-високи са изискванията. Стандартите за емисиите на отработени газове са определени в редица директиви на Европейския съюз, които предвиждат постепенното въвеждане на все по-строги стандарти.
История
През 1970 г. за пръв път вредните емисии са нормирани с директива 70/220/EEC за леки коли и ванове и с 88/77/EC за тежкотоварни камиони и автобуси. Постепенно изискванията се променят и повишават към все по-ниски нива, и през 1992 г. с директива 91/441/EEC е въведен първият стандарт „Euro 1“ за леките МПС. От есента на 2014 г. пусканите на пазара леки автомобили вече трябва да отговарят на стандарта „Euro 6“.[1]
За тежкотоварни МПС изискванията са сродни, като там стандартът, за разлика от тези при леките автомобили, се отбелязва с римска цифра: Euro I, Euro II....[2]
През 2005 г. новите автомобили са маркирани с клас на ефективност от „A“ до „G“ на база отделяния CO2, измерван в g/km. Целта е да запознае потребителите със степента на екологичност на съответното превозно средство. През 2013 г. Европейския парламент приема решение за лимитиране на този вид газ, отделян в атмосферата, като целта е през 2021 г. 100% от леките автомобили да емитират под 100 g/km CO2 (147 g/km за ванове).[3]
Токсични изгорели газове
Ограниченията за вредни емисии от съответните стандарти и датите на влизане в сила са представени в следните таблици. С въвеждането на стандарта Euro 2 емисиите за дизелови и бензиновите двигатели са обособени самостоятелно.
За леки МПС
Емисии изгорели газове за леки (пътнически) МПС (категория М)1, g/km[4]
1 Преди Euro 5 пътническите автомобили > 2500 kg бяха одобрени като лекотоварни превозни средства N1-I. * Стойността в скоби показва съответствие с производствените лимити. ** Важи само за двигатели с директно впръскване. *** 6×1012/km през първите три години от влизане на Euro 6 в сила.
За лекотоварни МПС
Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса ≤1305 kg (категория N1), g/km[4]
Категорията на тежкотоварните МПС обикновено включва камиони и автобуси с дизелови двигатели.
За разлика от леките и лекотоварните автомобили, тук вредните емисии се измерват в g/kWh (спрямо мощността на двигателя), а не в g/km и не може да бъде правено сравнение между двата стандарта.
Емисии изгорели газове за дизелови двигатели с висока мощност, g/kWh (димност в m−1, за Euro VI димността е kWh−1)[5]
* за двигатели с по-малко от 0,75 dm3 на цилиндър и при максимална мощност постигана над 3000 оборота.
Емисии изгорели газове за големи товарни превозни средства
Евронорми на емисиите за категория N3, EDC, (2000 и повече)
Стандарт
Време
CO (g/kWh)
NOx (g/kWh)
HC (g/kWh)
PM (g/kWh)
Euro 0
1988 – 92
12,3
15,8
2,6
NA
Euro I
1992 – 95
4,9
9,0
1,23
0,40
Euro II
1995 – 99
4,0
7,0
1,1
0,15
Euro III
1999 – 2005
2,1
5,0
0,66
0,1
Euro IV
2005 – 08
1,5
3,5
0,46
0,02
Euro V
2008 – 12
1,5
2,0
0,46
0,02
Евронорми на емисиите за цикъл ECE R49 и по-стари
Стандарт
Време
CO (g/kWh)
NOx (g/kWh)
HC (g/kWh)
PM (g/kWh)
Euro 0
1988 – 92
11,2
14,4
2,4
NA
Euro I
1992 – 95
4,5
8,0
1,1
0,36
Euro II
1995 – 99
4,0
7,0
1,1
0,15
Подобрено екологично превозно средство
Подобреното екологично превозно средство или EEV е термин, използван в европейските емисионни стандарти за определяне на „чисто превозно средство“ > 3,5 тона в категорията M2 и M3. Стандартът е между нивата Euro V и Euro VI.
Емисионни стандарти за извънпътна подвижна техника
Терминът „извънпътна подвижна техника“ (NRMM) се използва в европейските стандарти за емисиите на двигатели на машини, които не се използват главно по обществените пътища. Това определение включва превозни средства с висока проходимост, както и железопътни превозни средства.
Европейските стандарти за дизеловите двигатели, които не са автомобилни, хармонизират стандартите на САЩ за СИП и включват постепенно строго определени нива, известни като етапи I-IV. Етап I / II е част от директивата от 1997 г. (Директива 97/68 / ЕО). Тя се изпълнява на два етапа, като етап І се изпълнява през 1999 г., а етап II се изпълнява между 2001 и 2004 г. През 2004 г. Европейският парламент приема стандартите на етап III / IV. Стандартите от Етап III са допълнително разделени на етапи III А и III Б, които са въведени поетапно между 2006 и 2013 г. Стандартите от Етап IV са въведени от 2014 г.
От 1 януари 2015 г. държавите членки на ЕС е трябвало да гарантират, че корабите в Балтийско море, Северно море и Ламанша използват горива със съдържание на сяра, не по-голямо от 0,10 %. Високо съдържание на сяра все още е възможно, но само ако са налице подходящи системи за почистване на отработилите газове.[6]