Е-6 е серия автоматични междупланетни станции за изследване на Луната. Разработени са от конструкторското бюро на Сергей Корольов ОКБ-1 през 1963 г., като основната задача е меко кацане на лунната повърхност. Автоматичната междупланетна станция се състои основно от спускаем модул с маса около 100 кг, отсек с апаратурата на системата за управление, за ориентация, радиосистемите и маневрените и спирачните двигатели. Общото тегло (след отделяне на ускорителния блок) е около 1583 кг. Спускаемият апарат се състои от херметичен приборен отсек (с телевизионната апаратура, радиовръзката, системи за електрозахранване и терморегулация), снабден е с амортисьори (балони за въздух), антени и др.

Полетът на апаратите Е-6 протича по следната схема:

• извеждане в ниска околоземна орбита с помощта на ракета-носител Молния, снабдена с ускорителен блок „Л“;
• стартиране двигателите на блок „Л“ и извеждане на траектория към Луната с ускоряване до Втора космическа скорост;
• по пътя към Луната полета се контролира и при необходимост се правят корекции на траекторията с помощта на маневрените двигатели;
• в последния етап на полета се прави забавяне на скоростта от 2600 m/s до няколко m/s и се осъществява меко кацане на повърхността на Луната. Масата на кацащия апарат може да е до около 500 кг.

От базовия модел са произведени 12 апарата, стартирали в следния ред:

На базата на платформата „Е-6“ са разработени няколко модификации:

• „Усилена версия за меко кацане на Луната“:

• Версия „Спътник на Луната“:

• Версия „Фотографиране на Луната от орбита като изкуствен спътник“:

• Версия „Тестване на навигационни системи за пилотиран полет до Луната от орбита като изкуствен спътник“:

• Луна (програма)

Информация