Дулсе Мария Кардозо е родена през 1964 година във Фонти Лонга, Траз-уш-Монтеш, Португалия. На 6-месечна възраст се премества с родителите си в Луанда, Ангола. След края на колониалната война през 1975 година и началото на Гражданската война в Ангола се завръща в Португалия. Семейството ѝ остава в Лисабон, а тя отива да живее при баба си и дядо си в малко селце близо до Мирандела. На 14-годишна възраст решава, че иска да пише и взема летен курс по машинопис в Кашкайш. Завършва специалност „право“ в Юридическия факултет на Лисабонския университет. След дипломирането си работи като адвокат. Заедно с работата си започва да пише.[2][3][4][5]
Първият ѝ роман „Campo de Sangue“ (Окървавено поле) е издаден през 2002 година. За написването му получава стипендия за литературно творчество от португалското Министерство на културата. Романът е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе“. Екранизиран е през 2022 година в едноименния филм.[2][5]
През 2005 година е издаден романът ѝ „Моето опяване“. Главната героиня Виолета катастрофира по време на буря през нощта. Седейки в обърнатата кола, в съзнанието ѝ преминават мисли, чувства, дребни случки, врязали се в паметта ѝ, надежди и семейни тайни, провалени съдби, лабиринт от образи, асоциации, с преплитане между минало и настояще. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2009 г.[2][3][5]
Следват сборникът с разкази „До нас“ (2008), романът „Земя на врабците“ (2009), романът „Завръщането“ (2011), книгата за деца „Библията на Лоа“ (2014), сборникът с разкази „Всичко това е любов“ и романът „Елиет“ (2018).[2][5]
Произведенията на писателката са преведени на няколко езика и са издадени в повече от 20 страни по света.[3] Изучават се в няколко университета.
.png)
