Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия. Действа като английския таен (частен) съвет при генерал-губернатора на областта.

Състои се от главния секретар (който е и директор на вътрешните работи), директорите (ръководители) на останалите 4 дирекции (на финансите, на земеделието, търговията и общите сгради, на правосъдието и на просвещението) и началника на милицията и жандармерията^[1][2]. Всички те, с изключение на командира на милицията, са назначавани от генерал-губернатора^[3]. Органическият устав изисква утвърждаването им от османския султан като сюзерен на областта, но това правило не се спазва за всички директори.

В практиката се налага изискването директорите да се ползват с доверието на източнрумелийския парламент (Областното събрание), който бламира Адолф Шмит, Георги Странски и други директори^[4].

Първият директорат, съставен от губернатора Алеко Богориди на 20 май 1879 година, е в състав:

• Гаврил Кръстевич – главен секретар и директор на вътрешните работи;
• Виктор Виталис – началник на милицията и жандармерията;
• Адолф Шмит – директор на финансите;
• Георги Вълкович – директор на земеделието, търговията и общите сгради;
• Тодор Кесяков – директор на правосъдието;
• Йоаким Груев – директор на народното просвещение.^[5]

След назначаването си за генерал-губернатор през 1884 година Гаврил Кръстевич определя за свой главен секретар и директор на вътрешните работи Начо Начов (дотогава окръжен управител на Сливен).^[6] Началник на милицията при Кръстевич е генерал Август фон Дригалски.^[7] Останалите членове на Директората са излъчени от Народната партия, спечелила изборите за Областното събрание през същата година:

• Михаил Маджаров – директор на финансите;
• Георги Хаканов – директор на земеделието, търговията и общите сгради;
• Стефан Бобчев – директор на правосъдието;
• Константин Величков – директор на народното просвещение.^[8]

Този директорат е разформирован в резултат от Съединението с Княжество България, обявено на 6 септември 1885 година.