Джулиан Шнабел (на английски: Julian Schnabel) е американски режисьор и художник.[1]
Биография
Джулиан Шнабел е роден на 26 октомври 1951 година в Бруклин, Ню Йорк в еврейско семейство.[2] Син е на Еста (по баща Грийнбърг) и Джак Шнабел.[3] Той се премества със семейството си в Браунсвил, Тексас през 1965 г.[4] Той получава BFA в университета в Хюстън. След дипломирането си изпраща молба до Програмата за независимо обучение (ISP) към Музея на американското изкуство Уитни в Ню Йорк. Заявлението му включва слайдове от работата му, поставени между две парчета хляб. Той е приет в програмата и учи там от 1973 до 1975 г.[4]
През 1975 г. Шнабел посещава Галвестън и се запознава с художника Джоузеф Гласко, който по това време има дом и студио в Галвестън. Шнабел и Гласко стават близки приятели и споделят много сходни интереси в изкуството. По-късно Шнабел повлиява Гласко да създаде студиото си в Ню Йорк, а в края на 1980 г. представя Гласко на Лесли Уодингтън от Waddington Galleries в Лондон, където има изложба.[5]
Кариера
Кино
Джулиан Шнабел започва филмовата си кариера през 1990-те години с филма „Баския“ (1996), биографичен филм за художника Жан-Мишел Баския. Следва от „Преди да падне нощта“ (2000), адаптация на автобиографичния роман на Рейналдо Аренас, който той също продуцира, и който печели Голямата награда на журито на филмовия фестивал във Венеция. Той режисира „Скафандърът и пеперудата“ (2007), адаптация (със сценарий на Роналд Харууд) на мемоари на Жан-Доминик Боби, филмът му носи награда за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Кан през 2007 г.,[6]Златен глобус за най-добър режисьор, наградата „Независим дух“ за най-добър режисьор и номинация за наградата на Академията за „Оскар“ за най-добър режисьор.
През 2007 г. Шнабел проектира аплодираното от критиците „Берлинско турне“ на Лу Рийд и издава „Лу Рийд, Берлин“.[7] През 2010 г. Шнабел режисира филма „Мирал“. През май 2017 г. Шнабел обявява плановете си за филм за художника Винсент ван Гог по време на престоя му в Арл и Овер-сюр-Оаз, Франция. Филмът „При портата на вечността“ излиза през 2018 г., а сценарият е написан от Шнабел и френския сценарист Жан-Клод Кариер и Луиз Кугелберг. Във филма участва Уилям Дефо в ролята на Ван Гог.[8] Други актьори включват Матийо Амалрик, Мадс Микелсен, Нилс Ареструп, Оскар Айзък като Пол Гоген и Еманюел Сене като „жената от Арл“ или L'Arlésienne.[9]
Арт
Джулиан Шнабел прави първата си самостоятелно изложба в галерия Мери Буун през 1979 г. Шнабел прави своя пробив,[10] всичките му творби са продадени предварително. Участва във Венецианското биенале през 1980 г. с Анселм Кифер и Георг Базелиц. По времето, когато излага работата си в изложба, организирана съвместно от Буун и Лео Кастели през 1981 г., той се е утвърдил и е най-младият художник в легендарната изложба „Нов дух в живописта“ в Кралската академия на изкуствата. Неговите вече известни „картини с плочи“ — мащабни картини, поставени върху счупени керамични чинии – получават бурен и критичен прием от света на изкуството. През 1984 г. той изненада общността на изкуството, като се премества от Мери Буун, за да изложи в галерия Pace.[11]
Неговите диви и експресивни творби са класифицирани като неоекспресионизъм от изкуствоведите. През следващите години успехът на Шнабел на пазара на изкуството ще бъде най-вече критикуван.[12]
През 1987 година Джулиан Шнабел публикува автобиографията си „CVJ: Nicknames of Maitre D's & Other Excerpts From Life“ (Random House, New York).
През 1995 година издава албума „Every Silver Lining Has a Cloud“ на Island Records (Каталог #314 – 524 111 – 2). Записан в Бруклин, Ню Йорк, през 1993 г., албумът включва гостуващи музиканти, включително Бил Ласуел, Бърни Уоръл, Бъкетхед и Ники Скопелитис.
Личен живот
През 1980 г. той се жени за белгийската дизайнерка на дрехи Жаклин Боран. Те имат три деца:[13][14] две дъщери, Лола – художник и режисьор и Стела – поетеса и актриса, и син Вито – търговец на изкуство.[15]
Той има синове близнаци Сай и Олмо от втората си съпруга, испанската актриса Олац Лопес Гармендия.[16][17][18]
Сътрудничеството му с палестинската журналистка Рула Джебреал, която написва сценария и романа с оригиналния източник за филма на Шнабел „Мирал“, надхвърля филма. Шнабел има връзка с нея от 2007 до 2011 г.[19][20][21]
Шнабел излиза с датския модел Май Андерсен, с която се разделя през 2014 г. Двамата имат син, който се ражда през юни 2013 г.[22][23][24]
Шнабел живее в Ню Йорк с настоящата си съпруга Луиз Кугелберг, шведска интериорна дизайнерка. Тя е и съредактор и съсценарист на „При портата на вечността“ . Шнабел поддържа студия в Ню Йорк и в Монтоук в източния край на Лонг Айлънд. Шнабел живее в бивша конюшня в Уест Вилидж, която той закупува и преустройва за жилищна употреба, добавяйки пет луксозни кооперации в стила на северноиталиански дворец. Нарича се „Palazzo Chupi“ и е лесно забележим, защото е боядисан в розово.[25]
През 2009 г. Шнабел подписа петиция в подкрепа на филмовия режисьор Роман Полански, призовавайки за освобождаването му, след като Полански е арестуван в Швейцария във връзка с обвинението му през 1977 г. за упояване и изнасилване на 13-годишно момиче.[26]
↑Alexander, Darsie. Julian Schnabel // 2011. Архивиран от оригинала на 2023-06-27. Посетен на 2023-11-04.
↑Hogrefe, Jeffrey. Schnabel Makes the Switch // The Washington Post, April 21, 1984. Посетен на June 27, 2023. Julian Schnabel, who within four years became New York's most talked-about young artist, packed up his broken-plate paintings this week and moved them from the downtown Mary Boone Gallery to the uptown Pace Gallery. The art world was abuzz.
.jpg)
