В „Елементи на политическата икономия“ Мил систематизира идеите на своя приятел и съвременник Давид Рикардо.
Доразвива трудовата теория за стойността на Рикардо. Мил вижда противоречието в Теорията за стойността. Според него източник на стойността освен живия труд, а и овеществения труд. Стойността се създава и от натрупания, освен от живия труд, т.е. капиталът създава стойност.
Джеймс Мил прави опит да обясни и процеса на размяната между живия и овеществения труд. При размяна между труда и капитала, по-малкото количество труд се разменя срещу по-голямото количество труд, които производителят е възложил. Мил представя работника и капиталиста като съсобственици на произведения труд – единия с труда си, другия със средствата си. За по-голямо удобство на работниците предприемачът им изплаща тяхната част във вид на работна заплата.
Джеймс Мил анализира въпроса за рентата. Предлага облагането на рентата с данък в голям размер, което на практика, според неговите съвременници, означава, национализация на поземлената собственост.