Изчетени са няколко резолюции до населението в Македония, до хърватския народ, до българското общество, до правителствата на Великите сили и до Обществото на народите.[1] Опозиционни настроения срещу Националния комитет има в Кукушкото, Гевгелийското, Сярското, Струмишкото и Дойранското братства в София, както и от тези в Пловдив, Бургас, Плевен и Варна. Междувременно опозиционните делегати, симпатизанти на протогеровистите и ВМРО (обединена), Христо Трайков, Димитър Попевтимов, Г. Попандов, Ангел Динев, П. Бачев и други са неутрализирани и не успяват да прокарат политиките си.[2][3]
Бележки
↑ абвX. конгресъ на братствата // Илюстрация Илиндень 38 (8). София, Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 1 – 4.
↑Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 238.