Дервентски папирус

Дервентски папирус
Πάπυρος του Δερβενίου
фрагменти от папируса
фрагменти от папируса
Създаденоколо 340 пр. Хр.
Оригинален езикстарогръцки
Жанрфилософски трактат
Дервентски папирус в Общомедия

Дервентският папирус (на гръцки: Πάπυρος του Δερβενίου) е древногръцки папирус, открит в 1962 година.[1] Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема, теогония, създаден вероятно в кръга на философа Анаксагор през втората половина на V век пр. Хр., и според някои автори „е най-важният нов извор за гръцката философия и религия, появил се след Ренесанса“. Папирусът датира от около 340 г. пр. Хр., от времето на управлението на Филип II Македонски, и така е най-старият запазен ръкопис в Европа.[2][3] Първото официално издание излиза в 2006 година[4] и е свободно достъпно онлайн.[5]

Откриване

Ръкописът е открит през 1962 година в цистов гроб Α в некропола на древномакедонския град Лете, разположен в прохода Дервент (Дервени), южно от солунското село Айватово (Лити). Пази се в археологическия музей в Солун. Карбонизиралият от кладата на благородник папирус е един от малкото оцелели папируси в Гърция.[2] Изгорялата част е долната половина на ръкописа, както и най-външният слой; така първите четири колони реално липсват, а долният край на останалите 22 е овъглен. Събрани са и 266 фрагмента с различна големина.

Публикуване

В 1982 година излиза едно предварително издание, а по-късно Янко (Janko) и Бетег предлагат свои издания.[4] През есента на 2005 година с папируса се заема екип от експерти, начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус – папирусен проект на Оксфордския университет, с помощта на съвременна мултиспектрална техника, разработена от Роджър Макфърлейн и Джийн Уеър от Университета Бригъм Янг. В следващата година папирусът е публикуван официално от учени от Солун.[6] Публикацията дава пълен текст на папируса със снимки и превод. Документът предоставя още поле за научна работа и дискусии.[7]

Съдържание

Папирусът в Солунския музей

Текстът е коментар на хекзаметрическа поема, приписвана на Орфей, от която са цитирани фрагменти. Поемата започва с думите „Затворете вратите вие, непосветени“, известен призив към пазене на тайна, споменат и от Платон. Според теогонията в поемата Никта (Нощта) ражда Уран (Небето), който става първия цар. След това е наследен от Кронос, а по-късно от Зевс. Зевс, „чул пророчества от баща си“, отива в светилището на Нощта, която му предава „всички пророчества, които той по-късно трябва да осъществи“. След като ги чува, Зевс „поглъща фалоса [на цар Уран], който пръв е еякулирал блясъка на небето“. Коментарът излага разбирането, че всичко в цититрания текст е алегорическо иносказание и предлага обясннения. Похватите и маниерът на неговия автор са характерни за епоха, близка до материалното датиране.

Изследвания

Запазеният текст е фрагментарен и трудночетим, така че почти всички мнения, изказвани относно авторството, остават спорни. Възможно е материално папирусът да бъде датиран, но това само поставя долна граница за текста, който може да го предхожда във времето.

Янко предполага, че автор е Диагор от Мелос, който, подобно на Анаксагор, е бил обвинен в безбожие. Лебедев, пренамирайки дузина цитати, убедително обосновава тезата, че автор е Продик от Кос.[8] Между предполагаемите автори се включват Евтифрон,[9] Стесимброт Тасоски и други.[4]

Вижте също

Литература

Бележки

  1. ↑ To Διαλέξαμε από τις συλλογές μας // Αρχαιολογικό Μουσείο Θεσσαλονίκης. Посетен на 14 май 2024 г. (на гръцки)
  2. ↑ а б Ancient scroll may yield religious secrets // The Associated Press. Посетен на 1 юни 2006.
  3. ↑ THE PAPYRUS OF DERVENI // Гръцко министерство на културата. Архивиран от оригинала на 2006-04-28. Посетен на 1 юни 2006.
  4. ↑ а б в Betegh G., 2013, Derveni papyrus, in The Encyclopedia of Ancient History, ed by R. Bagnall, et al., Wiley, 2013
  5. ↑ Harvard University, Center for Hellenic Studies, Editio princeps 2006 Архив на оригинала от 2020-06-18 в Wayback Machine.(Olschki, Firenze)
  6. ↑ K. Tsantsanoglou, G.M. Parássoglou, T. Kouremenos (editors), 2006. 'The Derveni Papyrus, Florence: Leo. S. Olschki, series Studi e testi per il "Corpus dei papiri filosofici greci e latini, vol. 13. ISBN 88-222-5567-4.
  7. ↑ Рецензия на Ричард Янко на Tsantsanoglou, Parássoglou, & Kouremenos 2006; Отговор на Цанцаноглу, Парасоглу и Куременос;* Отговор на Янко.
  8. ↑ Lebedev A., « The Authorship of the Derveni Papyrus, a Sophistic Treatise on the Origin of Religion and Language: A Case for Prodicus of Ceos », in Presocratics and Papyrological Tradition. A Philosophical Reappraisal of the Sources. Proceedings of the International Workshop, Trier (22 – 24 Sept. 2016), éd. C. Vassallo, Berlin/Boston, Walter de Gruyter, 2019, p.491 – 604.
  9. ↑ Kahn C.H., 1996, Was Euthyphro the author of the Derveni Papyrus?, Studies on the Derveni papyrus, eds. A.Laks and G. Most, Oxford U. Press.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“