PROFILPELAJAR.COM

Дейвид Мичъл
David Mitchell
	Дейвид Мичъл David Mitchell
	Дейвид Мичъл, 2006 г.
Роден	12 януари 1969 г. (55 г.) Саутпорт, Англия
Професия	писател
Националност	Англия, ; Великобритания
Активен период	1999-настояще
Жанр	роман
Съпруга	Кейко Йошида
Деца	2
Уебсайт	www.thousandautumns.com Страница в IMDb
	Дейвид Мичъл в Общомедия

Дейвид Мичъл (на английски: David Stephen Mitchell) е британски писател.

Биография и творчество

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Написал е пет романа, два от които, number9dream (2001) и Облакът Атлас (2004), са номинирани за наградата Букър^[1]. Той е живял в Сицилия, Хирошима и Ирландия. Завършил английска и американска литература в Университета на Кент и магистратура по сравнително литературознание.

Романът на Мичъл „Хилядите есени на Якоб де Зут“ се оказва в обявения от Белия дом ваканционен списък на президента Барак Обама за коледните празници на 2010 г.^[2]. Екранизация на „Облакът Атлас“ излиза в есента на 2012 г., дело на режисьорите Том Тиквер и двамата Уашовски.

Библиография

Самостоятелни романи

Ghostwritten (1999)
Написано в сянка. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2018, 440 с. ISBN 978-954-733-952-1
Number9dream (2001)
Cloud Atlas (2004)
Облакът Атлас. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Прозорец, 2012, 613 с.^[3]^[4]
Black Swan Green (2006)
The Thousand Autumns of Jacob de Zoet (2010)
Хилядите есени на Якоб де Зут. Превод от английски Весела Еленкова. София: Прозорец, 2012, 624 с. ISBN 9789547336733
The Bone Clocks (2014)
Часовници от кости. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2019, 680 с. ISBN 978-619-243-014-6

Slade House (2015)
Слейд Хаус. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2016, 256 с. ISBN 978-954-733-894-4
Utopia Avenue (2020)
Утопия Авеню. Превод от английски Владимир Молев. София: Сиела, 2021, 712 с. ISBN 978-954-283-537-0

Сборници

I'm with the Bears: Short Stories from a Damaged Planet (2011) – с Маргарет Атууд, Паоло Басигалупи, T. C. Бойл, Тоби Лит, Лидия Милет, Ву Минги, Натаниел Рич, Ким Стенли Робинсън и Хелън Симпсън

Документалистика

Fall Down Seven Times, Get Up Eight (2017) - с Наоки Хигашида

Бележки

↑ „Дейвид Мичъл е фаворит за „Букър“ Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16 август 2006 г.
↑ Гай Адамс (в. „Индипендънт“), „Защо Обама чете Джон льо Каре“, e-vestnik, 5 януари 2011 г.
↑ Бойко Пенчев, „Разкъсана облачност“, рец. във в. „Капитал“, 30 януари 2013 г.
↑ Петя Кокудева, „Прелестта на усилието“, рец. във в. „Култура“, 10 (2716), 15 март 2013 г.

((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“

Външни препратки

Официален сайт на Дейвид Мичъл
Дейвид Мичъл в Internet Movie Database
Дейвид Мичъл в Internet Speculative Fiction Database
Александър Линклейтър, „Хиляди есени и други чудеса“ Архив на оригинала от 2013-08-27 в Wayback Machine., в. „Гласове“, 7 август 2010 г.

[1] „Дейвид Мичъл е фаворит за „Букър“ Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16 август 2006 г.

[2] Гай Адамс (в. „Индипендънт“), „Защо Обама чете Джон льо Каре“, e-vestnik, 5 януари 2011 г.

[3] Бойко Пенчев, „Разкъсана облачност“, рец. във в. „Капитал“, 30 януари 2013 г.

[4] Петя Кокудева, „Прелестта на усилието“, рец. във в. „Култура“, 10 (2716), 15 март 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]