Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[7][8]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[9]
Конституционност
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.[11]
Отстраняване на Лютви Местан (2015)
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[14]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[16]
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.
На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.
Структура
Дългогодишният председател, а след това почетен председател на партията Ахмед Доган
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[28]
Незаконни практики
По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[31]
↑Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
