Дядото на Густав – Валентин Розе-старши (1736 – 1771) е аптекар в Берлин, който открива сплавта на Розе. Синът му Валентин Розе-младши (1762 – 1807) също е берлински аптекар и оценител на Ober Collegium Medicum от 1797 г. Именно той през 1800 г. доказва, че диетиловият етер (наричан и серен етер) не съдържа сяра. Густав е най-малкият от четиримата синове, а брат му Хайнрих (1795 – 1864) става изтъкнат химик[1] и е преподавател (1822), хоноруван професор (1823) и професор (1835) по химия в Берлинския университет. Работите му са посветени на неорганичната химия и развитието на аналитичните методи, а резултатите са обобщени в последователните издания на неговата класическа разработка „Пълен наръчник по аналитична химия“ (1829). Той е откривателят на антимоновия пентахлорид и съединенията на ниобия (по онова време наричан колумбий).[1]
Густав Розе е роден на 18 март 1798 г. в Берлин и става най-известният член на фамилията. Започва кариерата си като минен инженер, но скоро насочва вниманието си към теоретичните изследвания.[1] След смъртта на бащата през 1807 г., химикът Мартин Хайнрих Клапрот поема образованието на Хайнрих и на по-малкия му брат Густав.[4]
В началото на 1813 г. семейството преживява тежката блокада на град Данциг (Гданск), когато руските войски, в похода си срещу Наполеон, обсаждат града. През 1815 г., по време на последната кампания срещу Наполеон Бонапарт братята Розе се присъединява към пруските сили.[5][2] На следващата година работи в мина край Тарновске Гури в Силезия, но заболява и се завръща в Берлин. Там започва да учи минералогия при Кристиан Самюел Вайс и през 1820 г. завършва Берлинския университет. През същата година получава докторска степен. Дисертацията му De sphenis atque titanitae systematae crystallino е представена в университета в Кил през декември 1820 г. Това е първата монография за кристална морфология на минерален вид, която е основана на точни измервания с отразяващ гониометър. В нея Розе доказва, че сфенът и титанитът са един и същи минерал.[2][4][6] Той е първият в Германия, който използва отразяващия гониометър за измерване на ъглите на кристалите.[2]
Периодът от 1821 до 1823 г. прекарва в лабораторията на Йонс Якоб Берцелиус в Стокхолм, където изучава методите на минералния анализ. Там среща Айлхард Мичерлих, с когото остава приятел през целия си живот.[7] През 1822 г. става уредник на минералната колекция на Университета в Бреслау (Вроцлав).[2][4] Кариерата му продължава в родния университет, където става последователно преподавател (1823), хоноруван професор (1826) и професор по минералогия (1839). През 1856 г. той наследява от Кристиан Вайс директорския пост в Кралския минералогичен музей в Берлин и остава активен на тези два поста до смъртта си.[1][4] През юли 1848 г. участва в основаването на Германското геоложко дружество, на което е президент от 1863 г. до края на живота си.[2][8]
Във връзка с изследванията на минералите и скалите Густав Розе пътува много – посещава Англия, Шотландия, Скандинавския полуостров, Италия и Франция.[7] През 1829 г., заедно с немския натуралист и изследовател Александър фон Хумболт и немския биолог Кристиан Готфрид Еренберг участва в експедиция до планините Урал и Алтай, както и до Каспийско море.[1] Това го отвежда чак до границата на Китай. Розе издава двутомната хроника за пътуването „Reise nach dem Ural“, която включва обширни наблюдения върху геологията, минералогията и минералните ресурси на обиколените региони. Трудът му е широко цитиран в продължение на дълго време и става главният източник на информация по тези въпроси.[6][7]
През 1850 г., заедно с приятеля се, химика Айлхард Мичерлих, пътува до вулканите на Италия и Липарските острови, а две години по-късно – и до угасналите вулкани в Южна Франция. От 1867 г. той посвещава ваканциите си основно на геоложки изследвания на планинския масив Кърконоше.[4]
На 16 октомври 1860 г. получава почетна докторска степен по медицина от Берлинския университет.[10] През 1871 г. получава орден Pour le Mérite за наука и изкуства и баварския Максимилианов орден за наука и изкуство.[8]
Густав Розе през 1857 г.Надгробният паметник на Густав Розе в Берлин
Работата му обхваща всеки клон на минералогията, включително кристалографията и изкуственото образуване на минерали. Според някои авторитети, той поставя началото на науката петрологията. Още през 1852 г., 7 години преди Хенри Клифтън Сорби, той представя петдесет тънки участъци от скали на събрание на Геоложкото дружество и така поставя основите на микроскопските петрографски изследвания върху тънки срезове.[2][4] Преподава метода за изследване на скалите и минералите с помощта на микроскопични разрези. Розе е първият учен в Германия, който използва отразяващия гониометър за измерване на ъглите на кристалите.[1]
Чрез прецизни гониометрични измервания Розе помага на своя приятел Мичерлих да открие химическия изоморфизъм, който самият той обогатява с редица примери.[4] Има сериозни приноси за изследването на метеоритите, кристалографията на крехките и благородните метали и за експерименталната петрология, повтаряйки и разширявайки експериментите на Джеймс Хол върху мрамор.[6]
В областта на минералогията Розе създава кристално-химичната класификация на минералите и провежда изследвания за връзката между формата на кристалите и електрическата поляризация.[6] Това слага край на „естествените класификации“, които до този момент са пречка за напредъка на минералогията, а работата му става модел за по-късни класификации.[2] Изучава връзката между пироелектричеството и термоелектричеството и морфологията на кристалите, има приноси за уточняване на кристалографията на кварца и различни метали, както и за образуването на скалите.[4] Успява да направи правилно разграничение на положителните и отрицателните ромбоедри в кварца и установява кристалния му клас.[2] Една от последните му статии (1871) се занимава с връзките между термоелектричеството и морфологията в пирита.[6]
