Гербът представлява червен щит върху който е изобразен сребърен конник на бял кон. В лявата ръка конникът държи син щит с двоен, златен кръст, а дясната ръка е вдигната над главата и държи сребърен меч. Седлото и юздата на коня са сини, а ръкохватката на меча и стремената – златни.
История
Герб на Литва 1990–1991
Изображението на атакауващ рицар на кон се използва като емблема за първи път през 1366 г. от княз Ольгерд. Към края на 14 век конникът се изобразява на фона на хералдически щит върху печатите на князете на Великото Литовско княжество. От началото на 15 век рицарят става герб на княжеството, а окончателната форма и цветове се установяват към средата на същия век.
По-късно гербът на Великото Литовско княжество става част от герба на Жечпосполита. След 3-тото разделяне на Жечпосполита и включването на териториите на Литовско княжество в състава на Руската империя през 1795 г. конникът е част от герба на империята, като един от деветте щита обкръжаващи главния щит с двуглав орел. Погон (Витис) се използва и в гербовете на Вилнюс и на Вилнюска губерния.
В периода 1920 – 1922 конникът, заедно с бял орел е част от герба на Средна Литва, по подобие на герба на Жечпосполита. Погон (Витис) е също герб на независимата Литовска държава от 1918 до 1940 г. От 1988 се използва широко като национален символ на Литва и след обявяване на независимостта на балтийската република се утвърждава като официален герб[2].
Сребърният конник, в различен вариант, е герб и на Беларус между 1990 и 1995 г.
Използване
Гербът на Литва се използва на документи, обложки и начални страници на печатни издания от [3]
Сейма на Литовската република и подведомствените учреждения,
.svg)
.svg)