Роден е с фамилията Пурнарас (Πουρνάρας) или Лаховарис.[2][1] По произход е от цариградския квартал Терапия и от Пловдив. Служи като архидякон на Одринската епархия.[1]
Избран е за пелагонийски митрополит през юни 1840 и остава на поста в Битоля до март 1853 година.[2][4] Като пелагонийски владика унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира Трескавец.[5]
На 15 март 1853 година е избран за деркоски митрополит.[2] Умира на 15 март 1865 година в Терапия[6] след дълго боледуване.[1]
↑Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 158-159.
↑Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.