Герасим Дзермиас Γεράσιμος
Роден	1798 г. Крит, Османска империя
Починал	24 февруари 1875 г. (77 г.) Халки, Османска империя

Герасим (известен сред българите като Турко-Герасимос,^[1]на гръцки: Γεράσιμος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.^[2]

Роден е в 1798 година на Крит с фамилията Дзермиас (Τζερμιάς).^[2][3] През юни 1833 година е избран и по-късно ръкоположен за пелагонийски митрополит в Битоля^[2] и утвърден с берат от 20 август 1833 година. Герасим е очевидно заможен, тъй като за берата са платени 16 500 аспри.^[4] Герасим е с добро образование и в Битоля се отличава като архиерей. Грижи се за развитието на гръцкото учебно дело в епархията. През 1836 година подарява на гръцкото училище в Битоля приходите от една църковна енория, а по-късно прави също и за гръцкото училище във влашкото село Магарево. В 1836 г. Битоля става седалище на румелийския валия и Герасим успява да спечели от Цариградската патриаршия издигане в по-горна степен на Пелагонийската митрополия,^[5] която сега следва веднага след Пруската (Бурсенска) митрополия.^[4] В 1838 година освещава църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп.^[6] През 1839 г. Герасим получава викарен епископ – протосингелът му Антим е ръкоположен с титлата аристийски.^[5]

От юни 1840^[2] до 1853 година е одрински митрополит.^[3] В Одрин Герасим развива широка антибългарска дейност. Първите открити български протести срещу него са по повод владишките данъци. Вълненията продължават няколко години. Българите отказват да плащат сумите, проявяват открито неподчинение и незачитане на владиката и подават оплакване до властите. В дипломатическата преписка на руското одринско консулство Герасим е наречен „душа на гръцката партия“, който „с всички сили се старел да задуши събуждащия се у българите стремеж към просвещение“. Митрополитът с всякакви средства пречи на довършването на ремонтирания с руски пари за нуждите на българите храм „Свети Никола“. Герасим е подпомаган в усилията си от гръцкия консул в града Бароци. Двамата имат трайно единодействие „опасно и вредно за българските интереси“. В 1850 година в Харманли е условен учител от Чирпан, който преподава в училището и пее в църквата на български. Герасим успява да го прогони и затваря училището.^[7] Харманлийци се оплакват на руския консул в Одрин Ступин, който кара Герасим да обещаее на харманлийци, че ще им намери нов учител, който да преподава на български, а в църквата ще се служи и на двата езика.^[8]

От 15 март 1853 година Герасим е халкидонски митрополит.^[9]

Умира на 24 февруари 1875 година на Халки.^[2]

Портал „Македония“