Роден е в халкидическата паланка Галатища в семейството на зографа Атанасий Галатищки, от когото наследява занаята. В 1843 година изписва стенописите в храма „Св. св. Кирик и Юлита“ на манастира „Света Анастасия Узорешителница“. Негови са иконите „Свети Трима Светители“ (1839, „χειρ Γεωργίου“) от „Свети Архангел Михаил“ в Луково на Халкидика; „Свети Архангел Михаил“, (1851, „χειρ Γεωργίου“) и „Света Троица“ (1855, „χειρ Γ. Α.“) от храма „Света Параскева“ в Галатища; царските двери (1872, „χειρ Γ. Αθ.“) и дверите на женската църква (1875, „χειρ Γ.“) в Митрополията в Полигирос; „Света Богородица Животворящ източник“ (1860, „χειρ Γ.“), „Свети Трима Светители“ (1862, „χειρ Γεωργίου Α.“), „Исус Христос на кръста“ (1850, „χειρ Γ.“), царските двери (1853) и дверите на женската църква в храма „Успение Богородично“ в Галатища; „Свети Елевтерий и Света Екатериа“ (1847) в „Свети Йоан Кръстител“ в Галатища; „Сретение Господне“ (1888) от „Сретение Господне“ в Солун. Негови са и 15 подписани икони от гробищната църква „Благовещение Богородично“ в Солун, датирани 1888 – 1889 г., които днес са в Художествената галерия в Солун. Много подписани и приписвани на Георгиос Галатищки рисунки има и в Музея Бенаки.[1]
„Сретение Господне“, икона от храма „Сретение Господне“ в Солун, 1888 г.
Царските двери с Благовещение от храма „Успение Богородично“ в Галатища, 1853 г.
↑Ζάρρα, Ιλιάνα, Χρήστος Μεράντζας, Στέφανος Τσιόδουλος. Από τον μεταβυζαντινό στον νεότερο ελληνικό πολιτισμό: Παραδείγματα εικαστικής παραγωγής (16ος-20ός αιώνας). 2015. ISBN 978-960-603-046-8. σ. 33.